Проучване: Предстои в небето да се появяват все повече дъги

Една от най-необичайните последици от климатичните промени може да включва увеличаване на честотата на дъгите по света до 2100 г. с до 5%, съобщи „Сайънс Алерт“. Изследователите в ново проучване, моделиращо не толкова очевидните последици от изменението на климата, измерват това увеличение като брой на дните в годината с условия, подходящи за наблюдаване на поне една дъга.

С помощта на изображения, получени от хора, данни за глобалния климат и компютърен модел учените установяват, че на около 21-34% от сушата тези „дни на дъгата“ ще намалеят, а на 66-79% от тях броят на дъгите ще се увеличи със затоплянето на света, пише БГНЕС.

Макар че по-голямото количество дъги може да не е голяма утеха в условията на повсеместна суша и проливни наводнения, изследователският екип иска подобни по-малко осезаеми промени да бъдат включени в прогнозите за изменението на климата, за да се подчертае колко много може да се промени нашият свят.

„Живеейки на Хаваите, се чувствах благодарна, че зашеметяващите, ефимерни дъги бяха част от ежедневието ми“, казва Кимбърли Карлсън, учен в областта на сухоземните системи, която сега работи в Нюйоркския университет. „Чудех се как изменението на климата може да повлияе на възможностите за наблюдение на дъги.“

Прогнозите са направени чрез изучаване на десетки хиляди снимки на дъги, публично достъпни в сайта за споделяне на снимки Flickr. Ако местоположението е било записано, тези изображения са били сравнени с карти на валежите, облачността и ъгъла на Слънцето.

След това екипът използва тези реални данни, за да обучи модел за прогнозиране на промените в глобалния климат през следващите години. Те установиха, че районите с по-малко население, с по-голяма надморска височина и разположени на по-големи географски ширини, като Тибетското плато, ще се възползват най-много от общото увеличение на дните с дъга.

Ако искате да сте на най-добрите места за наблюдение на дъги през следващите години, островите са мястото, където трябва да отидете. По-специално, острови като Хавайте ще продължат да бъдат горещи точки за дъга поради своята топография.

„Това се дължи на факта, че островният релеф повдига въздуха по време на ежедневните морски бризове, което води до локални дъждове, заобиколени от ясно небе, което позволява на Слънцето да влезе и да създаде величествени дъги“, казва атмосферният учен Стивън Бусинджър от Хавайския университет в Маноа.

Изследователите не навлизат твърде дълбоко в обсъждането на това как подобни промени в честотата на дъгите могат да повлияят на нашите нагласи или благосъстояние – но те говорят за дългата обща история, която имаме с дъгите, които са навлезли в човешката култура по целия свят, датираща от древни времена.

Струва си да се замислим за връзката, която явления като дъгите (както и миражите и полярните сияния) установяват между човечеството и природата. Част от предизвикателството за успешно справяне с климатичната криза е да се накарат хората да се загрижат достатъчно за своята природна среда, за да искат да я опазят.

Силно населените и вероятно задимени райони, както и районите, за които се прогнозира, че ще имат повече сухи дни и по-малко валежи като цяло, се очаква да видят по-малко дъги – отрезвяващо напомняне за това, което всички ние можем да загубим.

Екипът на новото проучване иска да се обърне по-голямо внимание на частите на нашата планета, които не могат да бъдат докоснати или лесно да бъдат измерени количествено – които могат да повлияят на нашето благосъстояние и чувство за връзка по по-незабележим начин.

„Изменението на климата ще доведе до промени във всички аспекти на човешкия живот на Земята“, казва Карлсон. „Промените в неосезаемите части на нашата околна среда – като звук и светлина – са част от тези промени и заслужават повече внимание от страна на изследователите.“

По публикацията работи: Силвана Димитрова