Бисквитите със сладко и преработените храни водят до деменция, твърдят учени

Проучване на 10 000 души разглежда как ултрапреработените храни влияят на деменцията.  Установено е, че тези, които ядат най-нездравословните закуски, имат 28% по-лош когнитивен спад.  Изследователите предполагат, че цитокините в храните може да са зад по-бързия темп.

Яденето на твърде много сладкиши, бисквити и чипс няма само да ви надебелее. Бразилски изследователи твърдят, че диета, богата на ултра-преработени храни, също може да доведе до деменция, пишат в dailymail.

Тяхното проучване на повече от 10 000 души разглежда как яденето на твърде много нездравословни закуски засяга мозъчната им сила.

Възрастните на средна възраст, които са яли най-много ултрапреработени храни, като те са съставлявали до три четвърти от диетата им, са забелязали мозъците си с 28 процента по-бързо от тези, които са яли най-малко.

Екипът предполага, че цитокините – възпалителни протеини, произведени от тялото, за които се смята, че се подсилват от сладки храни – може да са зад по-бързата скорост. Предишни изследвания свързват химикалите с когнитивен спад.

Около 900 000 души в Обединеното кралство и 5,8 милиона в САЩ живеят с деменция.

Всеки вижда намаляване на мозъчната мощ с течение на времето, но не всеки развива деменция – когато мозъкът намалява до ниво, което нарушава ежедневния живот.

Ултра преработените храни обикновено имат по-високо съдържание на захар, сол и наситени мазнини в сравнение с по-малко преработените храни.

Терминът обхваща храна, която съдържа съставки, които човек не би добавил, когато готви у дома – като химикали, оцветители и консерванти.

Те включват готови ястия, сладолед, колбаси, южно пържено пиле, зърнени храни и кетчуп.

Те са различни от преработените храни, които се обработват, за да издържат по-дълго или да подобрят вкуса си, като сушено месо, сирене и пресен хляб.

Предишни проучвания показват, че замяната на ултрапреработени храни „със здравословни опции може да намали риска от деменция“ .

Последното изследване, публикувано в JAMA Neurology , проследява нивата на когнитивния спад при 10 775 държавни служители от 2008 до 2019 г.

Те бяха на възраст между 35 и 74 години и бяха тествани многократно, за да видят как са се променили умствените им способности.

Тестовете включват просто извикване за тестване на паметта и оценки на „изпълнителната функция“ за измерване на техния речник.

Изследователи от университета в Сао Пауло също им дадоха въпросници за храната, за да преценят колко ултрапреработени храни ядат.

Участниците бяха помолени да си спомнят какво са яли и пили през годината преди проучването, което беше превърнато в грамове на ден.

Храните бяха разделени на три групи.

Първият е непреработени или минимално преработени храни, като плодове или зеленчуци, зърнени храни, месо и риба, и преработени кулинарни съставки, като трапезна захар, масла, сол.

Втора група са преработени храни, които използват съставки за запазване на естествени храни и включват консервирани плодове и осолено, пушено или сушено месо или риба.

И накрая, третата група бяха ултра-преработените храни, които използват добавки, които не се срещат в домашните препарати, като аромати, оцветители, подсладители, емулгатори.

Участниците бяха разделени на четири равни групи въз основа на това колко ултрапреработени храни са яли като част от общата им диета.

Храните съставляват по-малко от една пета от диетата на хората в най-ниската група, между 20 и 27 процента във втора група, 27 до 34 процента в трета група и до 73 процента в четвърта група.

Резултатите показват, че тези в четвъртата група са имали 28 процента по-бърз когнитивен спад от тези в първата.

Техните резултати за „изпълнителна функция“ също спадат с 25 процента по-бързо средно за осем години.

По публикацията работи: Силвана Димитрова