Koй е Радан войвода? Легенди и предания за един защитник на голям български град

Радан войвода става известен като защитник на българите по време на Османските нашествия през XIV век. Остава в историята като последният защитник на българската крепост Вратица, както е старото име на най-големият град днес в Северозападна България и областен център Враца. 

Безстрашен българин, родом именно от града, който е защитавал – Вратица, готов да жертва себе си и най-милото си за страната си, да се впусне в битка, въпреки малкото боеприпаси, с които разполагал, и малката надежда за спасение и победа. Имал е дъщеричка, отгледана от сестрите му, поради смъртта на майката и воеводския дух на бащата. Елица се казвала дъщеря му, хубавица голяма, по чиито очи сини като езера, снага като топола и гъсти тежки златни коси всички въздишали.

Легендата за Радан войвода и кървавата скала Легенда разказва за тъжната съдба на дъщерята на Радан войвода, загинала от ръката на баща си, но не поради липса на обич или случайно, напротив – от бащина обич и грижа, които били толкова силни, че не позволили на Радан войвода да остави щерка си в ръцете на турците, за да се гаврят с нея. Преданията разказват, че когато разбира за безчинствата във Вратица, а последният от четата му пада мъртъв в боя с поробителя, той се връща за дъщеря си, но разбира, че е безсилен да я спаси и защити, пишат от Actualno.com

Повежда я към голямата скала, издигаща се до крепостната стена, пронизва я със собствените си ръце и сабя, за да не попадне в тези на врага, оплаква тялото на любимото си дете и отнема и своя живот. Скалата, за която разказва легендата, остава известна в историята като кървавата скала, именно заради пролятата кръв на Елица и Радан войвода, избрали да станат там част от вечността, но да не попаднат в ръцете на поробителя. Избрали смъртта като свободни хора и християни, а не като поробени раи, измъчвани и насилвани.

Радан войвода в съвремието

Днес туристически маршрут в района разказва легендата за воеводата на пътешествениците, дошли от близо и далеч, а паметна плоча до кървавата скала е съхранила спомена за себеотдаването и саможервата на Радан войвода, който залага и губи за свободата не само своя живот, но и най-ценното за него – дъщеря си. Плочата е поставена по повод 1300-годишнината от създаването на българската държава, като на нея е изписано името на Радан войвода и информацията, че е бил последният защитник на крепостта Вратица, преди превземането ѝ от поробителя. Легендата за Радан войвода е съхранена за поколенията и отпечатана в „Смесна китка“ на Славейков, който обикалял из българските земи, за да записва анекдотични разкази и легенди за миналото, събирал ги в книги, които сам разпространявал, и така съумял да съхрани за идните поколения не една или две легенди, включително тази за Радан воевода, послужили ни като исторически извори, от които черпим информация за миналото ни и подвизите на смелите българи в онези тъмни, страшни и смутни времена.

По публикацията работи: Велислава Велева