Редакция "Нова Варна"
Подводните кабели пренасят електричество и информация през огромни океани и морета, но ние едва започваме да разбираме възможното им въздействие върху деликатния морски живот.
Десетки хиляди мили кабели пресичат нашите дълбоки морета, пренасяйки данни между континентите и пренасяйки възобновяема енергия от офшорни енергийни платформи до сушата. Тези извиващи се изкуствени структури могат да служат като подслон на широк набор от дънни морски обитатели: анемонии, гъби, корали, морски звезди, таралежи, червеи, двучерупчести, раци и други безгръбначни.
Но морските учени смятат, че се нуждаем от по-добро разбиране за това как електромагнитните полета (EMF), генерирани от подводни захранващи кабели, могат да повлияят на някои от тези деликатни същества, много от които разчитат на собственото си вътрешно усещане за магнитен север, за да се ориентират или използват електрически полета, за да ловуват. Като се има предвид, че броят на подводните кабели само ще се умножава с нарастването на сектора на морската възобновяема енергия, какви заплахи представляват те за живота под водата, едно от последните места на Земята, до голяма степен недокоснати от хората?
Подводните кабели могат да бъдат разделени на две големи категории: телекомуникационни кабели и захранващи кабели за високо напрежение. Телекомуникационните кабели се полагат на повърхността на морското дъно, докато захранващите кабели, които обикновено се намират по-близо до брега, обикновено са заровени под утайки за защита. Днес около 380 подводни телекомуникационни кабела са в експлоатация по целия свят, обхващащи дължина от над 1,2 милиона километра (745 000 мили).
Телекомуникационните кабели осигуряват информационните пътища за повече от 95% от международните данни. А офшорните вятърни и хидрокинетични електроцентрали също разчитат на подводни кабели. През последните няколко десетилетия, тъй като проектите за възобновяема енергия се размножават, изследователите започнаха да изучават тяхното въздействие върху околната среда.
Един телекомуникационен кабел е широк колкото градински маркуч, а неговите нишки, пренасящи цифрови данни, не са по-големи в диаметър от човешки косъм. Захранващите кабели обикновено са с по-големи размери (между 7-30 см) и са обвити в няколко слоя метал за по-добра защита. Подводните кабели се насочват внимателно, за да се избегнат опасности, които могат да ги повредят, като земетресения и подводни свлачища. За да се сведат до минимум всякакви случайни щети, които могат да възникнат в по-плитки води (например щети, причинени от човешки дейности като риболов, океанско тралене и закотвяне), кабелите трябва да бъдат заровени под морското дъно.
„По време на подводната инсталация компаниите ще се опитат да заровят [захранващ] кабел под седимента, за да го защитят“, казва Бастиен Таормина, изследовател в Норвежкия институт за морски изследвания в Берген. „Това има много по-голямо въздействие върху околното местообитание.“ Таормина е водещ автор на често цитирано проучване за въздействието на изкуствените структури върху морските екосистеми, публикувано в Journal of Environmental Management. В продължение на пет години той и неговият екип изучаваха подводния захранващ кабел на тест за приливна енергия, правейки снимки на видове, които колонизираха кабела и свързаните с него структури.
Инсталирането на кабел нарушава околното морско дъно. Донякъде парадоксално, това може да доведе до по-голямо първоначално биоразнообразие, казва Таормина. „Опортюнистични видове ще оцелеят, но това не означава, че е добра екосистема, защото тези видове, макар и разнообразни, няма да останат наоколо.“ Това явление е известно като екологична приемственост: процесът, чрез който общностите постепенно се сменят една друга, докато се достигне „кулминационна общност“ – като зрял коралов риф – или до смущение, като пожар (или в този случай електрифициран подводен кабел).
Тъй като почти всички интернет и банкови транзакции в света се извършват по подводни кабели, нараства загрижеността относно тяхната уязвимост.
Друга възможна последица от подводните захранващи кабели е тяхното генериране на електромагнитни полета (ЕМП). Интензитетът на ЕМП е пряка функция на тока, преминаващ през кабела, и дълбочината, на която е заровен, както и разстоянието между кабелите (ако няколко кабела минават в непосредствена близост, например). ЕМП може да изкриви естественото геомагнитно поле, на което морските организми разчитат за навигация, особено ако плуват или се носят на 10 метра близо до кабелите.
„Има необходимост от по-нататъшно изследване на електромагнитно податливи видове“, казва Майкъл Клеър, ръководител на морските геосистеми в Националния океанографски център. „Какъв е прагът, при който ЕМП представлява проблем за тези морски обитатели?“ Повечето институции и учени (включително Клеър) се колебаят да направят каквато и да е причинно-следствена връзка между подводните кабели и поведението на морските организми.
„Предполага се, че поведенческите движения в организми като кънки и омари могат да бъдат повлияни от ЕМП, но дали те се влияят от интензитетите на ЕМП, генерирани от захранващите кабели, остава неясно и е предмет на текущи изследвания“, добавя Клеър.
След завършване на няколко проучвания на въздействието, Министерството на вътрешните работи на САЩ отбеляза, че „се наблюдава краткотрайна активност в близост до подводни кабели, данните в момента не подкрепят констатацията, че общите навигационни способности на рибите са нарушени“. Голяма част от наличните рецензирани полеви проучвания, извършени до момента, също подкрепят това твърдение.
В експериментални проучвания, проведени в аквариуми, е показано, че морските организми, чувствителни към магнитни полета, проявяват поведенчески реакции към ЕМП, въпреки че това се наблюдава при нива на експозиция, много по-големи от тези, излъчвани от захранващи кабели. Но акулите, скатите и химерите, например, е известно, че са развили органи, които са изключително чувствителни към електрическите полета: ампулите на Лоренцини. Тези електрорецептори образуват мрежа от пълни със слуз пори в кожата на хрущялни риби – високоспециализирани органи, оптимизирани за откриване на плячка и които имат прагова чувствителност по-малка от един микроволт.
„Бъдещите полеви проучвания – особено тези, които представляват сътрудничество между океански изследователи и кабелни оператори и собственици – ще помогнат за по-нататъшното ни разбиране“, казва Клеър. Проучването на Таормина предполага, че животните, които мигрират по континенталните шелфове, могат да бъдат засегнати от електромагнитното поле на кабела, отдалечавайки се от брега или в морето от нормалния си път, но той също така се съгласява, че е необходимо повече проучване на този въпрос.
Въпреки че проучванията на морските дълбини са скъпи, отнемат време и изискват много ресурси, те могат да помогнат за запълването на тази информационна празнина. Преди почти две десетилетия изследователи от Националния морски резерват на залива Монтерей, в сътрудничество с Националната администрация за океаните и атмосферата (NOAA), провеждат проучване на термометричен кабел на подводната планина на дълбокото морско дъно край бреговете на централна Калифорния – изследване, смятано за уникално по това време. Дистанционно управлявани превозни средства (ROV) пренасят електронни системи за проследяване на кабели в дълбоките води на залива Халф Муун, позволявайки на изследователите да намерят части от кабела, които са били заровени под утайки (кабелът първоначално е положен през 1995 г. като част от експеримент за откриване на промени в температурата на океана чрез наблюдение на скоростта на звуковите вълни в дълбокото море). Докато ROVs сканират дължината на кабела от около 95 километра (59 мили), учените събират проби от седименти, видео и неподвижни изображения на животни, живеещи на или близо до кабела.
В тинестите зони най-очевидните биологични ефекти на кабела били чистите линии от морски анемонии, които изследователите откриват да растат върху самия кабел. Често тези морски анемонии са били прикрепени директно към части от кабела, които са били заровени под кал или тиня. Изследователите заключават, че тези анемони вероятно не биха могли да колонизират такива зони с меко дъно без наличието на кабела на морското дъно, който осигурява здрава основа за животните. Следователно премахването на такива кабели би засегнало малка екосистема от морски създания, които наричат този кабел дом.
Освен локално увреждане или загуба на местообитания, подводните захранващи и комуникационни кабели могат временно или постоянно да въздействат на морската среда чрез топлина, мътност (по време на заравяне на кабела), риск от заплитане и въвеждане на изкуствени субстрати. Все пак зоните, през които минават кабелите, често са определени като защитени, което означава, че котвите, дънните тралове и дори риболовът могат да бъдат ограничени. Зоната за защита на кабелите в пролива Кук (CPZ) в Нова Зеландия, например, ограничава риболова в близост до кабели, като ефективно създава резерват и по този начин подобрява рибните запаси.
А подводните кабели не замърсяват: те са стабилни, инертни структури, които дори могат да бъдат възстановени и рециклирани, след като са изслужили времето си (средно около 20-40 години).
„Въглеродният отпечатък всъщност е относително нисък в сравнение с по-голямата част от инфраструктурата на интернет“, казва Никол Старосилски, доцент в Нюйоркския университет. Нейната книга, The Undersea Network, разглежда културните и екологичните измерения на трансокеанските кабелни системи и тя добавя важна гледна точка на социалните науки към дискусията. „Ние всъщност се застъпихме за повече кабели, свързващи големи центрове за данни на сушата към възобновяеми мрежи, за да минимизираме потреблението на изкопаеми горива.“
Наистина, малките развиващи се островни държави са изключително свързани с тези сложни кабелни системи, без които няма как да получат зелена енергия, телекомуникации, технологии за дистанционна работа, електронна медицина и други цифрови услуги. Животът в океана – и неговото често сложно взаимодействие с човешките дейности – е пълен с неизвестни; за еколозите, загрижени за опазването на околната среда, тези подводни кабели остават въпросителна.
Превод и редакция: Венета Николова
