Редакция "Нова Варна"
Приложението на житото в съвременната кулинария може да бъде много голямо – то е чудесен заместител на ястията, които приготвяме с ориз, ечемик, киноа и елда. Подходящо е да се консумира на закуска, обяд или вечеря, а вариациите за приготвянето му са безброй.
Житото засилва имунитета, а фибрите, които се съдържат в него помагат на организма да се избави от натрупаните токсини. То е основен източник на растителни белтъчини в храненето ни.
Знаете ли, че във 100 гр. жито се съдържат повече протеини в сравнение с царевицата и ориза?
То е незаменим източник на аминокиселини, полезни белтъчини и цяла палитра от витамини – калий, фосфор, калций, магнезий, витамини от групата В, витамин С, витамин Е, както и витамин РР. Всеизвестен факт е, че житото е предпочитана храна в редица диетични хранителни режими, а благодарение на високото съдържание на протеини и антиоксиданти забавя стареенето на клетките в организма ни и заздравя косата и ноктите ни. То подпомага понижаването на нивата на лошия холестерол в кръвта като едновременно и подобрява дейността на мозъка и на сърдечносъдовата система. Свареното жито може да се консумира сладко – с плодове, кисело мляко и орехи или да се добави в салати и основни ястия.
Необходими продукти:
- Жито – 1 ч.ч.
- Вода – 4 ч.ч.
- Мед – 2 с.л.
- Канела – 1 ч.л.
- Орехи (начупени) – 3 с.л.
Начин на приготвяне:
Житото се почиства, измива се обилно с вода, след което се залива със студена вода и се слага на котлона. Когато заври, огънят се намалява и се оставя да къкри спокойно, докато се свари. Колко ще продължи варенето, зависи от сорта пшеница, затова проверявайте периодично. Ако водата изври, се долива с топла вода. Житото (пшеницата) трябва да е сварена, но без да я разварявате. Когато се свари се прехвърля в цедка, изплаква се със студена вода и се оставя за 1-2 часа в гевгира, за да се отцеди добре от водата. След това се слага на кухненска кърпа за една нощ, за да изсъхне. На другия ден житото се смесва с останалите продукти, разбърква се добре и се оформя в сервизна чиния.
По публикацията работи: Велислава Велева
