Спасиха живота на 10-годишната Ейлюл Иклим Бали, била под останките към 30 часа в Адияман от Гюмюшхане. Междувременно се разбра, че родители й са загинали под бетонния блок. Момиченцето, което е прегледано и изписано, е предадено на неин близък. Оказа се, че загиналите родители са се скрили върху дъщеря си, за да я защитят, а те са били заровени под бетонния блок и са умрели.
Заместник-кметът Мустафа Демир, който беше част от екипа, който спаси малкото момиченце е мислел, че е “някаква възглавница или килим“, а се оказа, че е майка й.
Пожарникарите от община Гюмюшхане отидоха в региона, за да подкрепят усилията за търсене и спасяване след земетресенията в Кахраманмараш. Според новините в DHA, екипите са спасили Ейлюл Клима Бали (10) жива 30 часа след развалините на 5-етажната сграда в квартал Малазгирт 1071 Сокак на Адияман и са стигнали до безжизнените тела на нейните родители.
“Започнахме работата така, че да не навредим на лицето на Ейлюл. Отворихме първото парче от останките и видяхме лицето на детето. Имахме емоционален момент като отбор, когато видяхме блясъка на очите му. Мислехме, че е възглавница или килим на Ейлюл, оказа се, че е майка й. Майка й ляга върху Ейлюл при земетресението и се опитва да я спаси, а бащата се превърна в щит за тях. Казахме на Ейлюл, че ще покрием лицето й, като казахме, че не трябва да се наранява, за да не разбере, че родителите й са починали.“
🔴 Eylül kurtuldu, kızlarına siper olan anne ve babası hayatını kaybetti: Gümüşhane’den Adıyaman’a giden itfaiye ekiplerinin 30 saat sonra enkazdan kurtardığı Eylül İklim Bali’nin (10) anne- babasının korumak için kızlarının üzerine kapandığı; bu sırada… https://t.co/pQPRIpHacq
— NET Hᴀʙᴇʀ (@Net_Haber_) February 22, 2023
Шефът на пожарната Мухамет Айдън, от друга страна, заяви, че е бил много трогнат от книгата, която е намерил сред останките и каза: „Намерих книгата, докато я изваждах под развалините. Книгата се казва „Идвам в Адияман, плача“ към Going“.
Поискахме разрешение за книгата, имаме малко място, което е духовно важно. Към книгата сложихме подписите на всички наши приятели, които са ходили на дежурство. Тази книга ни накара да се почувстваме много емоционални. Както в книгата, плакахме, когато си тръгвахме, и плакахме, когато се върнахме“, каза той.