Редакция "Нова Варна"
Да си родител е трудно, но да си дете е още по-трудно. Децата трябва да се научат как да бъдат, да растат и да се ориентират в света и го правят чрез опити и грешки. Децата правят грешки и действат.
Преди да отдадете лошото поведение на детето си на злонамереност или лош характер, спрете, отстъпете назад и осъзнайте, че поведението на детето ви всъщност може да е съвсем нормално за възрастта му.
„Малките деца и децата в предучилищна възраст не се държат злонамерено – те се опитват да задоволят нуждите си, независимо дали става въпрос за внимание, или по-късно време за лягане“, казва Алисън Шафър.
Детето ми не ме слуша:
Когато помолите детето си да остави играта и да влезе във ваната, може да изглежда, че то се преструва, че не ви е чуло. „Като родители често прибързваме със заключението, че децата ни умишлено не ни слушат. Но често те просто са разсеяни или се забавляват твърде много, за да обърнат внимание“, обяснява д-р Шефали Цабари, автор на „Пробуденото семейство“.
Помогнете на детето си да види ползата от слушането. Започнете, като покажете, че разбирате неговата гледна точка. Може да кажете: „Виждам, че си по средата на играта и не е лесно да спреш.Проблемът е, че трябва да се изкъпем преди лягане.“ Опитайте да предложите и избор: „Искаш ли да подскачаш като зайче или да пълзиш като змия по пътя към банята?“ Ако продължи да ви игнорира, това може да е сигнал, че детето ви се нуждае от шанс да почувства, че контролира нещата. Потърсете начини да му дадете думата за други неща през деня, независимо дали ще му позволите да избира дрехите си, или да избира между две различни дейности, предава ohnamama
Детето ми е превъзбудено:
Малките деца имат енергия за изгаряне, но им липсва способността да инхибират тялото си, казва доктор Лиз Елиът, доцент по неврология в Университета по медицина и наука Розалинд Франклин в Северно Чикаго, Илинойс. Колкото по-уморено или свръхстимулирано е детето, толкова по-трудно му е да контролира действията си. Тъй като буйното поведение е нормално за развитието, дайте на детето си свободата да тича – независимо дали е на открито, или в стая, предназначена за тази цел. Отделете достатъчно време за физическа активност.
Детето ми ме обижда:
След като детето ви влезе в предучилищна възраст, то може да възприеме нахално отношение от своите връстници. И изведнъж да започне да ви отговаря и дори да ви обиди, че сте лоши. Не го приемайте лично. „Вашето дете може да ви е ядосано, но то просто копира това, което е чуло да казва друго дете“, обяснява д-р Лора Маркъм, автор на „Миролюбив родител, щастливи деца“. Трябва да му напомняте, че „Ние не наричаме хората в нашето семейство така, защото това наранява чувствата им“, трябва също така да му помогнете да декодира това, което чувства. Кажете нещо като: „Виждам, че си ядосан. Иска ти се да можеш да продължиш да се забавляваш.“
Детето ми избухва в гняв:
Може да ви изглежда, че детето ви драматизира, истината е, че то не може да поеме големите си емоции. Децата на тази възраст не могат да се отърсят от чувствата на разочарование, както повечето възрастни могат, и не винаги разполагат с речника, за да ги изразят. Често това води до порочен кръг: детето ви избухва, вие отговаряте гневно и то става още по-разстроено.
Детето ми е агресивно:
Да видите как детето ви блъска друго дете може да бъде наистина сърцераздирателно. Разбира се, изпитвате срам от това, но малка част от вас също не може да не се зачуди дали това сигнализира за някакъв по-дълбок емоционален проблем. Не се притеснявайте: повечето деца се научават да не са физически агресивни, докато тръгнат на детска градина. Междувременно можете да моделирате нежно поведение с домашни любимци и кукли, за да демонстрирате как трябва да се третират другите хора.
По публикацията работи: Велислава Велева
