Редакция "Нова Варна"
Много от нас правят пролетно почистване, когато времето се затопли. Но има ли такова нещо като къща, която е твърде чиста? Може ли малко мръсотия да е полезна за нас?
С наближаването на пролетта в Северното полукълбо много от нас са готови да отворят прозорците, да извадят почистващите продукти и да премахнат целия прах и мръсотия от домовете си.
Но колко важно е да имаме чист дом за нашето здраве? Помага ли дълбокото почистване за предотвратяване на инфекции и предпазва ли ни от болести? Експертите казват, че трябва да внимаваме да не смесваме чистотата с добрата хигиена.
Пандемията Covid-19 увеличи интензитета на почистване на домовете, тъй като хората се опитваха да държат вируса на разстояние, като дезинфекцираха всеки сантиметър от дома си. Това беше изострено от предупреждението на Световната здравна организация в началото, че вирусът може да се разпространи през замърсени повърхности, известни като фомити. По-късно изследване заключи, че повърхностите представляват нисък риск от предаване на болести.
Сали Блумфийлд, председател на Международния научен форум по домашна хигиена и почетен професор в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, се тревожи, че пандемията е накарала много хора да придобият безполезни навици за почистване. Те могат да включват такива неща като натрапчиво търкане на пода, вместо да се фокусират върху добрите хигиенни практики, които помагат за предотвратяване на разпространението на болести.
„Хората придобиха мания за чистота като средство за защита срещу микроби“, казва Блумфийлд. „Някъде в нашата ДНК свързваме чистотата със здравето… Еволюирали сме, за да имаме рефлекс на отвращение и да избягваме неща, които са гадни или миризливи.“
Но чистотата и хигиената не са едно и също нещо, казва тя.
„Най-разпространеното виждане за чистота е свързано с постигането на външен вид, който да изглежда чист чрез прахосмукачка или избърсване“, казва тя. „Но хигиена е да се предпазите от вредни микроби.“
Те включват патогени като норовирус, грип, Covid-19 и салмонела, казва Блумфийлд.
„Хигиената е набор от действия, а не състояние. Набор от действия, които извършвате, когато е необходимо, а не в определено време“, казва Блумфийлд. „Става въпрос за намеса в ключови моменти. Всички трябва да практикуваме „целенасочена хигиена“ в ежедневието си и да разпознаваме кога е вероятно да се разпространят вредни микроби, казва Блумфийлд. Например, когато боравим със сурова храна, използваме тоалетна, пипаме домашни любимци, издухваме носа си или изхвърляме боклука.
Национално проучване, проведено от Кралското дружество за обществено здраве (RSPH) в Обединеното кралство, разкри, че много хора са объркани относно разликата между хигиена и чистота. Много от респондентите казват, че хигиената включва премахване на мръсотията. Повече от една трета (36%) казват, че мръсотията обикновено е вредна, а 61% казват, че докосването на ръцете на детето, след като е играло навън, разпространява вредни микроби.
Но RSPH отбелязва, че основните източници на патогени обикновено не са местата, които се считат за „мръсни“, а по-скоро заразена храна, домашни животни и заразени хора.
Изследванията всъщност показват, че мръсотията всъщност е полезна за здравето. Проучванията показват, че децата, които растат във ферми, например, страдат по-малко от астма и алергии и е по-малко вероятно да развият автоимунни състояния като болестта на Крон, поради излагането им в ранна възраст на по-разнообразен набор от микроорганизми, които са помогнали за регулирането на имунната им система.
Убеждението, че чистотата и хигиената са едно и също, продължава до края на 80-те години, когато епидемиологът Дейвид Страчан постулира хипотезата за хигиената. Твърди се, че излагането на микроби и инфекции в ранна детска възраст помага за развитието на имунната система на децата и предпазва от алергии.
Нарастването на детските алергии и астма в края на 20-ти век е свързано с намаленото излагане на децата на микроби чрез намаляване на размера на семействата, ограничено взаимодействие с животни и по-високи стандарти за чистота, според Strachan.
Но сега учените твърдят, че няма доказателства, показващи, че чистотата е свързана с развитието на алергии.
Греъм Рук, почетен професор по медицинска микробиология в Лондонския университетски колеж (UCL), казва, че хипотезата за хигиената трябва вместо това да се преформулира като „хипотезата за старите приятели“. Той твърди, че излагането на „стари приятели“, неинфекциозни организми, които са съществували през голяма част от нашата еволюционна история, всъщност е това, което тренира имунната система да не реагира прекалено много на безобидни микроби.
Ние се раждаме с напълно оформена имунна система, която се нуждае от програмиране“, казва Блумфийлд. „Програмирането се извършва от „старите приятели“. [Те] учат имунната система да не реагира на неща като цветен прашец и хранителни алергени, които са напълно безвредни.“
Следователно податливостта на детето към развитие на алергии няма нищо общо с чистотата, а по-скоро с излагането им на различни видове микроорганизми чрез червата, кожата и въздуха, който дишат, според учените.
В проучване от 2021 г. Рук и Блумфийлд заключиха, че не сме твърде чисти за наше добро.
Превод и редакция: Венета Николова
