Интервю с Георги Костов по актуални теми, свързани с развитието на град Варна. Засегнати са теми за екипа по управление на европейски проекти на община Варна.
Здравейте, г-н Костов. Както знаем вие сте един от водещите експерти по европейски политики във Варна. Как вървят европейските проекти за гр. Варна?
Здравейте. Това е доста общ въпрос. Аз пряко наблюдение върху екипа за европейски проекти нямам, защото това е вътрешна структура на община Варна, но има много различни информации и факти, които показват, че екипът на община Варна не се справя задоволително. Това рефлектира зле като цяло на общината и най-вече на кмета Иван Портних.
Какви са причините да имате такова мнение? Какви са допуснатите според Вас грешки?
Основните причини са две и те са чисто фактологични. Първата причина, е че община Варна успя да пропусне множество проекти, по които можеш да усвои драстично повече средства. Втората причина, е че въпреки големия екип, ако не се лъжа от около 20 човека, общината постоянно се налага да наема външни консултанти.
Всичко това води до неефективност и циклична разпокъсаност на планирането. Допуснатите грешки, лично по мое мнение, са от липсата на оперативна отговорност и прехвърлянето на отговорността към кабинета на кмета, което не е негова функция заради нуждата от концентрирано експертно лидерство и публична отговорност. В така създадената ситуация, отговорността за частичния провал в европейките проекти пада върху кмета, който няма експертни функции.
От друга страна основни потърпевши не са само гражданите, но и всички големи и малки бизнеси, които можеха да се възползват като изпълнители по по-голям брой проекти.
Напоследък доста често се коментира ПИРО на Варна. Какво представлява то и защо е толкова важно?
ПИРО, или плана за интегрирано развитие на общината, е нищо повече от стратегически документ, който има задължителен характер във връзка с европейското финансиране на Варна. Тук най-ясно се видя липсата на капацитет и лидерство на ръководството на общинския екип по европейски проекти и беше отново наета външна фирма, за да може да го направи читав. Като цяло самият документ заимства информация от стратегически документи на ЕС, интегрирайки ги в основните приоритети на града.
Основната значимост на документа е, че информацията от него е основание за европейско финансиране по конкретни програми. Също е много важно да се знае, че документът е възможно да бъде периодично актуализиран.
Какво е Вашето мнение за подобряване на европейското финансиране на община Варна?
Първо искам да кажа, че като цяло ръководството на община Варна се е справило добре, но е възможно да е доста по-добре. Същественото, което е важно да се знае е, че бизнесът има интерес да има повече европейски финансирани проекти, а ползите са за гражданите. Друг съществен момент е, че на този етап Варна успява да върви в линиите на програмните политики за периода до 2027 г., като е създала структурните си звена по тях и открива възможностите си. Меморандумът „Варна град на знанието“ фокусира точно стратегическите планове на ЕС и създава допълнителни възможности за финансиране извън Структурните и Кохезионния фонд. Вече наблюдаваме и първите резултати по интереси, чрез стъпването на „Дълбоко технологичен иновационен порт“. Моите опасения са, че въпреки усилията на централното ръководство на общината, тоест кмета, този процес ще бъде разбит поради липсата на експертно лидерство с публична отговорност. По-просто казано, баницата ще бъде разкъсана на парчета и след това ще ни изгонят от масата.
Не отговорихте на въпроса как може да се подобри това и защо се получава така?
Вижте, когато сложите строителен техник, вместо архитект, да убеждава инвеститорите, резултатът не е добър и обратното – когато накарате архитект да ръководи планираните дейности на обекта, работниците скатават. Колкото и кмета да недоволства (и то с право) и да „юрка“ отдела по европейски проекти да пишат проекти на парче, толкова по-хаотичен ще е резултатът. Защото ако някой се издъни по тези проекти или се откаже, отговорността пада върху него, а тези дето пишат, пак ще почиват в работно време.
По интервюто работи: Пламена Сутева