Как зайчето става символ на Великден?

От символ на похот до образа на Бъгс Бъни – заекът е приемал различни значения в историята, в световния фолклор и в художествената символика. Интересно е обаче как се е превърнал в емблема на Великден?

Великден е християнски празник, който празнува възкресението на Христос след разпъването му на кръст. И въпреки това навсякъде го виждаме символизиран от лагоморф*, разпределящ яйца, с висящи уши и големи зъби. Откъде точно произлиза традицията за Великденския заек?

Даването на отговор на този въпрос не е толкова лесно, колкото изглежда. За да отговорим правилно, първо трябва да отидем на пътешествие в няколко заешки дупки. Пътешествие не по-различно от това на Алиса в Страната на чудесата.

Три са основните теми за зайци, които се срещат в глобалната митология и религия: свещеността на зайчетата, тяхната мистична връзка с луната и връзката им с плодородието. Изследването ще включва както обикновените зайци, така и пиките. Когато разглеждаме фолклора и историята на изкуството, понякога е трудно да направим разлика между двете. И двете са част от таксономичния разред Lagomorpha и семейството Leporidae и често са третирани по един и същи начин в религиите, басните и визуалната култура.

Свързани ли са зайците с Великден, защото често са били смятани за свети?

Зайците са били почитани в келтската митология и са представяни като хитри измамници в митовете на индианските племена Мичабо и Манабуш. Подобни приказки могат да бъдат намерени в централноафриканските басни и свързаната с тях фигура на Заека Бр’ер – върховният герой на хитростта. Невъзможно е да не видите анимационни зайци – включително Бъгс Бъни – също следващи тази древна традиция на хитростта на животните.

Според фолклора в Обединеното кралство вещиците могат да се трансформират в зайци и в много култури те се възприемат като предвестници както на добър, така и на лош късмет. Зайците са бързи и ловки бегачи, което може да обясни общото възприятие за тях или като хитри, или като мистериозни и неясни.

В подкрепа на тази гледна точка е удивителният транснационален феномен на символа „три заека“. На него са изобразени три заека, тичащи в безкраен кръг с допрени уши, образуващи триъгълник. Можете да го намерите използван в много средновековни църкви в Обединеното кралство – в Саут Таутън (Девън), Лонг Мелфорд (Съфолк), Котехеле (Корнуол), катедралата Сейнт Дейвид в Пембрукшър и катедралата в Честър. Дълго време смятан за местна икона от британските учени, впоследствие е открит в цяла Европа, в катедрали и синагоги в Германия, във френски енорийски църкви – но също и върху артефакти, създадени в Сирия, Египет и долината Сват в Пакистан, датиращи от 9-ти век Век след Христа.

Най-ранният пример може да се намери в пещерите Дунхуан в Китай – будистко свято място, създадено през 6-ти век сл. Хр. Привлекателността на символа „три заека“ е отчасти в централната му оптична илюзия – всеки заек поотделно има две уши, но изглежда, че има общо три. Причината, поради която е бил разпръснат толкова широко този символ, вероятно се дължи на международната търговия през първото хилядолетие сл. Хр. Заедно с много други широко разпространени художествени символи, той вероятно присъства върху предмети, които са били купувани, продавани и изнасяни по Пътищата на коприната, свързващи Европа с Азия. Смята се, че символът предполага просперитет и регенерация чрез своята циклична композиция и припокриващи се форми. Темите за обновлението и прераждането изглеждат свързани с великденското послание. Възможно ли е Великденският заек да произлиза от този древен будистки символ?

Смята се, че символът „три заека“ произхожда от история в Jatakas (разкази за живота на Буда) за „заека на безкористността“. В тази история заекът е предишно въплъщение на историческия Буда, Сидхарта Гаутама. Той бил толкова щедър и набожен, че когато среща гладуващ свещеник, самопожертвователно влязъл в огъня, за да му осигури храна. Като награда за неговото добро дело изображението на заека било сложено на луната. Тази история и лунните асоциации на зайците като цяло вероятно произлизат от много по-древни религии в Индия. По лунната повърхност наистина има кратер, който изглежда, с малко въображение и примижаване, като заек.

Зайци, обитаващи и гледащи луната, се разпространяват във визуалните култури на Китай, Япония и Корея. Даоистките традиции в Китай разказват история за заек, обитаващ луната, който счуква съставките на еликсира на живота. Местната култура на Северна и Централна Америка има много сходни митове, които свързват зайците с Луната, вероятно защото те също са открили „лагоморфни маркировки“ на лунната повърхност. Изглежда, че заекът е почитано създание, синоним на небесните сили и подмладяването не само за християните на Великден, но и по целия свят.

Зайчетата и плодородието

Въпреки че символиката и басните от Изтока са навлезли в европейската иконография, произходът на Великденския заек може да е по-близо до дома, отколкото предполагаме. Повечето християнски символи произлизат от библейските източници, въпреки че някои са оцелели от художествените култури на древна Гърция и Рим.

Библията предлага смесено отношение към зайците. В книгите Второзаконие и Левит те са посочени като нечисти животни. Въпреки това, в Псалми и Притчи те са описани като притежаващи известна интелигентност, въпреки че в крайна сметка са осъдени като слаби.

Това, което очарова най-много древногръцките и римските писатели, е плодовитостта на зайците. Философът Аристотел (384-322 г. пр. н. е.) например отбелязва как зайците могат да се размножават с невероятна скорост. Друг влиятелен писател, Плиний Стари (23-79 г. сл. Хр.), погрешно вярва, че тяхното главоломно размножаване се дължи на факта, че зайците са хермафродити и че раждат, както от мъжките индивиди, така и женските. Може ли Великденският заек да бъде свързан с класическата идея за плодородието, използвана за изобразяване на пролетта?

Удивителните умения на зайците да се възпроизвеждат със сигурност са оказали влияние върху европейската символика. В средновековното и ренесансовото изкуство зайците често са били представяни заедно с Венера – древната римска богиня на любовта и сексуалността. Похотта е един от седемте смъртни гряха и когато художниците я изобразяват в алегорична форма („Luxuria“), те използват образа на жена със зайче.

Римският автор Елиан (175-235 г. пр.Хр.) предполага, че зайците са способни на суперфетация – способността да забременеят отново, въпреки че вече са бременни. Дълго време това било осмивано, но съвременната наука доказва, че зайците наистина са способни на подобно постижение. Елиан и други наблюдатели това явление вярвали, че зайците и пиките могат да раждат без копулация. Така че в средновековния и ренесансовия период зайците са били едновременно символи на целомъдрие и на безгранична сексуалност, в зависимост от контекста.

Това може да се види, когато сравним ведрата картина Мадоната на заека (1520-30) на Тициан с очарователната Алегория на Луксурия (1426 г.) на Пизанело. В картината на Тициан чисто бялото зайче е символ на безбрачието на Мария, докато в рисунката на Пизанело заекът символизира разврата.

Тези биологични черти на зайците са причина символът на плодовитостта им да се среща в иначе несвързани по между си култури. В митологията на ацтеките се среща вярването в Centzon Tōtōchtin – група от 400 благочестиви зайци, за които се твърдяло, че организирали пиянски партита в чест на изобилието.

Дори в Европа различни общества са използвали зайците като икона на плодовитостта и са ги свързвали с божествата на възпроизводството. Според писанията на Достопочтения Беда (673-735 г. сл. н. е.), англосаксонско божество на име Ēostre е било придружено от заек, защото е символизирало подмладяването и плодородието на пролетта. Неговите фестивални тържества се състояли през април. Смята се, че именно чрез Ēostre сме придобили наименованието Великден, както и нейния помощник заек. Ако това е правилно, означава че с времето християнската иконография е присвоила и възприела символи от по-стари, езически религии, смесвайки ги със своите собствени.

Всичко изброено до сега отговаря ли на въпроса за произхода на Великденския заек? Проблемът с опитите да се даде някакъв еднозначен отговор е липсата на доказателства. Освен Беда, няма ясна връзка между Еостре и Великден и Беда не може да се счита за пряк източник на англосаксонската религия, тъй като той пише от християнска гледна точка. Въпреки че може да изглежда много вероятно, връзката никога не може да бъде доказана със сигурност.

По-скоро като в „Алиса в страната на чудесата“, белият заек никога не може да бъде напълно разбран. През историята зайците и пиките са били възприемани като свещени и олицетворение на хитростта. Те са били свързани с енигматичната чистота на луната, с целомъдрието и със силите на плодородието. Колкото повече изследваме произхода на Великденския заек, толкова повече той изчезва в тъмните лабиринти на неопределеността.

*Лагоморф е гръцка дума, която означава „ореол”. Зайците и пиките са бозайниците, които принадлежат към тази категория. Гризачите и лагоморфите са две групи бозайници. Ключова разлика между гризачи и лагоморфи е, че предните резци на гризачите са заобиколени от двуслоен, оранжев на цвят, пигментиран слой от емайл, докато предните резци на лагоморфите са заобиколени от един, непигментиран слой, емайл.

Превод и редакция: Венета Николова