В средата на годината – на 15 юни (28 юни по стар стил) според народната традиция се чества Видовден. Този празник се счита за следа от почитта на древните по нашите земи към бога на възмездието. Затова Видовден се нарича още Деня на възмездието. В България денят се свързва и с култа към Слънцето. Този ден е напоен с много, суеверия, вярвания и традиции. ОСвен това днес имен ден празнуват необичайни, но красиви имена като: Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
Според народните вярвания Вида е сестра на светците Вартоломей и Елисей, която никога не пропуска да „види“ пакостите, които двамата светци са сторили и ги наказва.
Оттук е и изразът: „Ще дойде Видовден“ – времето за възмездие ще дойде и всеки ще бъде наказан за извършения грях. Според допълнителни тълкувания на символиката на деня се вярва, че дори и да има забавяне или забравяне на правдата, тя ще дойде на Видовден. И че Господ забавя, но не забравя.
В народната митология Вида е своеобразният образ на възмездието. Тя разделя правилното от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд.
Видовден се празнува също за здраве на очите и против слепота. На Видовден момите изпълняват магически практики и любовни гадания: мият се с „видовденска“ вода, за да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им.
Счита се, че на този ден не трябва да се започва никаква работа, а хората в миналото вярвали, че така ще омилостивят светците и ще се предпазят от градушка.
Произходът на Видовден се свързва с легенди и предания от езически времена. Освен с предстоящото възмездие, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила.
Освен това на днешния ден – 15 юни, отбелязваме и паметта на Св. пророк Амос, Св. мчк. Исихий Доростолски, Св. Ефрем II, патр. Сръбски и Блажени Августин Ипонийски. По тази причина имен ден празнуват и хора с имената: Август, Августин, Августа, Августина, Ефрем