Бразилецът Жозе Паулино Гомеш, смятан за най-възрастния жив човек в света, почина на 127-годишна възраст, съобщи New York Post. Г-н Гомеш почина в петък, една седмица преди да навърши 128 години. Г-н Гомеш е починал в дома си в Педра Бонита, намиращ се в Минас Жерайс.
Семейството му заяви, че г-н Гомеш е починал от органна недостатъчност, вероятно поради напредналата му възраст. Г-н Гомеш почива в събота на гробището Corrego dos Fialhos в Педра Бонита.
Според брачното свидетелство на г-н Гомеш от 1917 г. той е роден на 4 август 1895 г. Така той е преживял и двете световни войни и три пандемии.
Вилиан Жозе Родригеш де Соуза, юридически съветник в гражданския регистър, потвърждава пред местна медия, че възрастта на г-н Гомеш е точна, и заявява, че той е роден преди 1900 г. Семейството му обаче не е уверено в неговата възраст, позовавайки се на предишни случаи, когато е имало некоректни документи.
„Наблизо има една дама, която е на 98 години. Тя казва, че го е познавала, когато е бил съвсем малко момче. Тогава ни стана любопитно да потвърдим възрастта му и потърсихме службата по вписванията, за да разберем кое е правилното“, казва внучката на Гомеш, Елиане Ферейра, пред местни медии.
„Той определено беше на повече от 100 години, поне на 110. Сега трябва да знаем как ще бъде записан в смъртния акт“.
New York Post пише, че не е ясно дали Световните рекорди на Гинес ще преразгледат документите на бразилеца. Според Световните рекорди на Гинес най-възрастният жив човек е 116-годишната Мария Браяс Морер. Г-жа Морер е родена на 4 март 1907 г.
Най-възрастният жив човек в света според рекордите на Гинес е венецуелецът Хуан Висенте Перес Мора, на 114 години.
Семейството информира местната медия, че г-н Гомеш е бил укротител на животни и до преди четири години е яздил коне.
Елиане Ферейра казва: „Той беше много прост, много скромен. Уникалността му беше, че не харесваше нищо индустриализирано, само неща от провинцията, естествени. Отглеждаше кокошки, прасета … Храната му идваше оттук и трябваше да бъде отгледана или отгледана тук. И винаги обичаше да си пийва по нещо.“
Превод и редакция: Александра Крумова