Президентът наложи вето върху промените в Закона за енергетиката. Това обяви самият държавен глава Румен Радев в профила си във Фейсбук. Той призова депутатите внимателно да преразгледат решението си, като представи и своите доводи. Ето каква е цялата позиция на президента Румен Радев:
„Наложих вето върху измененията и допълненията в Закона за енергетиката и призовавам народните представители внимателно да преразгледат своето решение. Законът се е отдалечил от целите на социалната държава, а неговото приемане не е придружено с пълноценна оценка на въздействието, въпреки че се въвеждат положения, пряко засягащи благосъстоянието на българските граждани и устойчивостта на енергийната система.
Законът предвижда пълна либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите потребители до 2026 г. Стандартът на живот на мнозинството от българските граждани обаче остава най-ниският в Европейския съюз, а предвидените промени биха могли още повече да затруднят именно хората, които и без това трудно посрещат базовите си житейски разходи.
В закона се предлага регламентирането на преходен пазарен модел, който ще влезе в сила от м. юли 2024 г., чрез компенсиране на битовите потребители и ще действа до въвеждането на пълна либерализация на пазара на дребно, т.е. до края на 2025 г., което предполага отпадане на компенсирането за битовите потребители към тази дата. Към момента обаче все още има значителна разлика в ценовите нива на регулирания и свободния пазар на електроенергия на дребно. Реално балансирано изменение на регулираните цени до изравняването им с цените на свободния пазар трябва да се случи в рамките на кратък период от 18 месеца, което рискува да доведе до рязък скок на цените за крайните битови клиенти към началото на 2026 г.
Не оспорвам необходимостта от нормативни промени съгласно поетите от страната ни ангажименти към Европейския съюз, но именно европейското право позволява и изисква от страните членки да защитят енергийно бедните и уязвими битови клиенти. Прекалено ограничената дефиниция за енергийна бедност, неяснотата в компенсаторния механизъм и несигурността за наличието на достатъчно средства за подпомагане на нуждаещите се, не гарантират в достатъчна степен постигането на тази цел.
От друга страна заличаването на фигурата на обществения доставчик и премахването на енергийния микс може да предизвика спиране на производство на електрическа енергия от ТЕЦ „Марица-Изток 2“ и ще застраши функционирането на „Мини Марица-Изток“ още в средата на следващата година.
Наложително е ново обсъждане на приетия на 5 октомври 2023 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и народните представители повторно внимателно да преценят както параметрите на реформата, така и механизмите за подпомагане на засегнатите“.