Кой е адвокат Петър Николов? Човекът, обединил зад себе си хиляди варненци с различен партиен цвят (СНИМКИ)

Кой е адвокат Петър Николов? Човекът, кандидатирал се за кмет от партия „Български Възход“ с бюлетина номер 20, обединил зад себе си хиляди варненци с различен партиен цвят, някои от които казват, че най-после са открили своя избор, а други, че ще гласуват за първи път от години.

„Г-н Николов е български юрист от гр. Варна с високи професионални и обществени успехи в кариерата си. Юрист на годината за 2018 г. Водил е едни от знаковите дела в България. Постигнал е пробив срещу банки, монополисти и други душмани на народа. В кариерата си има над 30 върнати деца, които са били незаконно отнети oт социалните служби. За него приятелите и клиентите му казват, че е човек, който променя съдбите на хората в положителна посока. Безспорен авторитет, който не отказва и на най- бедния, ако има нужда.

Г-н Николов, открехнете завесата на Вашия живот? Как започна Вашият житейски път?

В тази зелена будка изкарах няколко години зимните вечери. Имах един червен чугунен радиатор „Смядово“, до който стоях, а в нощите, когато дърво и камък се пукаше и виелиците се блъскаха в стъклата и въртяха по двора, имаше едно малко старо черно куче, което буташе вратата и се намъкваше под радиатора. Тогава бях студент и за да си докарам някой лев към стипендията ходех да работя като пазач и носех големия си учебник по Граждански процес. Тук се подготвях за изпити, носех и едно списание „Егоист“, което си деляхме с бензинджията (има го на много снимки с мен и досега – oстана ми верен приятел). Четях и мечтаех. Чертаех планове. Оттук започна всичко, първата ми мечта беше да стана радиоводещ и да имам собствено радиошоу. И стана. После дойдоха и статиите ми за Playboy, където бях автор. И тогава разбрах, че съм талантлив. И че мога да постигна всичко. Но през цялото време не оставих будката, докато не влязох в казармата. Тя беше моята връзка с един малък свят. Работех на две и на три места и учех. Всеки ми се чудеше как успявам да работя 60 часа на седмица и да изкарвам шестици. Както и сега ми се чудят как успявам да обиколя всички тези градове и да се явявам по дела. Тук се родиха първите ми идеи, тук видях много от живота на обикновения и отруден българин. И направих своя избор какъв искам да стана когато порасна. Завърших с отличие и тръгнах за Варна с една чанта багаж и един касетофон, и приех предизвикателството да започна от нулата. 20 години, след като съм напуснал това място, един приятел, който сега е вече кмет на град Русе, ми изпрати тази снимка, минал случайно през мястото, на което работехме. Той, също като мен, ходеше с учебниците на отсрещния портал и много вечери сме си говорили за живота. На една Нова година бяхме заедно на смяна. Другите празнуваха с шампанско по заведенията, а ние гледахме зарята от тъмните складове и мачкахме снега с обувките. Докато нашият топъл дъх се отразяваше в студения здрач на зарята аз му казах, че ни предстои бляскаво бъдеще. Бях взел бутилка домашно червено вино и една лимонада, за да си кажем наздраве. Години след това научих, че това е била най-мотивиращата реч в неговия живот да продължи напред и да се справи с трудностите, бедността и безпътицата. За разлика от други, ние знаем какво значат успехите, защото познаваме вкуса на ръждясалата лъжица и стойността на чаша вино, направена от ръката на баща ти в студените и самотни дни. Може би затова бих искал да ви разкажа накратко кой съм аз.

С този касетофон дойдох във Варна преди повече от 20 години. Нямах нищо друго освен един сак с дрехи и много мечти. Когато бях на 25 реших, че мога да напусна дома си и да започна от нулата. Това бе моето предизвикателство, което избрах. Нещо като да скочиш с бънджи от Аспаруховия мост. Никога няма да забравя първото си пътуване към Варна в една маршрутка. Тук започна кариерата ми като юрист, тук за първи път живях на квартира, за първи път си купих дом, станах шофьор, купих си първата нова кола, наех първия си офис, тук се грижих за баща ми в болницата две години, тук се ожених, тук се роди синът ми Самуил. Тук се случиха много неща… А този касетофон всеки ден свири и ми напомня за пътя от Русе до Варна.

Адв. Николов, какво е за Вас благотворителността? Как се роди острият Ви порив за грижата към хората?

Всичко започна с потопа в Аспарухово. Стоях си в един бар и гледах мач, когато разбрах, че кварталът, в който живеех тогава, е наводнен. Картините на този апокалипсис са още пред очите ми. На следващия ден започнахме да събираме и носим помощи на пострадалите. По-късно живущи от квартала ме потърсиха за помощ, защото къщите им бяха пред събаряне от Общината. Целият живот на хората се сриваше пред очите им. Като активист в защита на бедните и пострадали хора разбрах, че благотворителността е нещо благородно и велико и тя с годините стана неизменна част от моя живот. Защото е много по-важно да даваш, отколкото да получаваш. Връзката с всички тези хора през годините бе нещото, което ме свързваше с Бог. Колкото по-ниско човек се покланя и подава ръката си, толкова по-високо душата му се изправя и докосва до истинския живот. Само най-слабият, най-поруганият и отхвърлен може да ви отвори вратите му.

Моля, г-н Николов, споделете с нашите читатели за едни от големите си дела?

Първо голямо дело: През 2014 г. помогнах да осъдим България за достъп до договорите за концесия на добив на злато. Това дело повдига много въпроси относно това кой и как използва богатствата на България. Дискусията по него и до днес е силна в обществото. За първи път държавата предоставя достъп до договорите за „златните концесии“ на български гражданин. През 2016 г.  направих пробив и осъдих банковия гигант „Уникредит“, който неправомерно е усвоявал пари по жилищен кредит на младо семейство.

През 2017 г. помогнах на Даниела Колева от Сливен да върне трите си деца, отнети от Социалните. Съпругът на Даниела беше починал и поради бедност децата на Даниела бяха настанени в три приемни семейства, а по-късно върнати на майката след съдебно решение. За това дело получих престижната награда на сп. „Правен свят“ за „Юрист на годината“. Помня как пътувах много пъти до Сливен и си плащах бензина. Не знаех как ще приключат тези дела, на първа инстанция бяхме загубили. Тогава си казах, че ако загубя никой няма да разбере, но не знаех, че ако спечеля ще спечели целия български народ.  Победата има много бащи, а загубата има само една майка.

След този случай родители от Русе ме потърсиха за защита, тъй като Социалните бяха отнели всичките им 11 деца от тяхното семейство. След като се заех с този случай спечелихме съдебните дела и децата бяха върнати. Беше трудно, защото за всяко дете водих отделно дело, за всяко дело трябваше да измина 400 километра. Не пестях време, пари и труд, и успях да се преборя не само със социалните, но и с другите институции от града, които не помагаха на това семейство. Накрая се намери и правилният дарител, който ремонтира къщата на семейството и осигури дома на тези деца, така мечтан от неговите родители.

След това дойдоха случаите на Сашко от родопското село Арда и много други, както и на трите деца отнети от Социалните в с. Балша, трите деца на Николай Дойнов от Галата, други пет деца отнети във Варна. Във времето върнах повече от 30 деца при техните родители в Ямбол, Сливен, Силистра, София, Балша, Бяла Слатина, Смолян, Русе, Бяла, Търговище, Шумен, Варна… Днес те живеят спокойно и нормално, ходят на училище, играят и живеят заедно със своите семейства. На всички тези семейства, на които съм помогнал безплатно, съм направил благотворителни кампании, за да могат да се обзаведат, да направят ремонти на къщите си, да има условия за децата. На всички тях им трябваше една ръка, която някой да им подаде да се изправят и да продължат в живота.

Разкажете ни за Вашата борба срещу Истанбулската конвенция и Националната стратегия за детето

Моят път продължи в борбата срещу Стратегията на детето и Истанбулската конвенция. През 2020 г. оглавих родителското движение в България и заедно, след хилядни протести в цялата страна, успяхме да убедим управляващите партии да отменят приемането на Стратегията, да не ратифицират ИК и да променят Закона за социалните услуги и Закона за закрила на детето, така че да бъде защитен интересът на гражданите, да се ликвидира търговията с български деца, да се ограничи отнемането на деца, само в краен случай, да се защитят в съда българските родители.

И на финала можем ли метафорично да кажем, че Вие имате много семейства и деца, които Ви обичат?

Във времето всички тези деца и семейства станаха моите деца и семейства. С които живея всеки ден, с техните радости и неволи, с техните проблеми и малки победи. Всеки ден ми се налага да вземам решения за техния живот, да се грижа за тяхното добро и техния бит. Затова реших, че един ден ако съм във високата сграда на общината ще мога да помогна не само на тези хора, а и на всички граждани, които имат нужда от помощ, от качествено обслужване, от спечелени битки, от справедливост, от каузи. Само така можем да превърнем Варна в най-добрия град за живеене, защото стандарта на живот не се измерва само с пари и сгради, и построени пътища, а с това колко добро могат да направят хората за другите.

Източник: Пресцентър на “Български Възход” –  Варна

Купуването и продаването на гласове е престъпление!