В българската народна митология период през месец ноември от 3, 5, 7, 9 или 10 дни (в зависимост от региона), се нарича Вълчи празници
На някои места в страната за покровител на вълците се смята Свети Мина, тъй като Вълчите празници започват от 11 ноември – денят на светеца. Някъде (където Вълчите празници биват празнувани 10 дни) завършват на 21 ноември.
Празникът на места (в Сливенско, Котленско и др.) е наричан и Вълча Богородица, най-вероятно защото съвпада с християнския празник Въведение Богородично, който също отбелязваме на 21 ноември.
Народът вярвал, че има три Богородици – Голямата, Малката и Вълчата, а тези три Богородици са сестри.
Широко разпространено е схващането, че най-опасният ден от тези празници е последният, Той е наричан Куцулан, Натлапан, Клекуцан и др., по името на най-опасния вълк, единака, приеман като митичния водач на глутницата, който обаче не върви с нея.
Днес (на Вълча Богородица) имен ден празнуват хората, носещи имената: Вълкан, Вълко, Вълчо, Въло, Въльо, Вълчан, Въчо, Вълкана, Въла, Вълкадин, Вълю, Въла, Вълка и техните производни.
Името Вълкан, както и неговите производни, е давано на децата с намерението да залъже злите сили. Приема се като заклинание против вълци, „да не му пакостят вълци“.
Повече за поверията за „Вълчите празници“, можете да прочетете тук:
Идват „Вълчи празници“: Предците ни извършвали магически ритуали. Ето какви са поверията
