Редакция "Нова Варна"
Въпросът за съдбата на българските царски корони остава една от неразгаданите загадки от нашата средновековна история. От периода след приемането на християнството и утвърждаването на титлата „цар“, българските владетели започват да използват корони като символ на своята държавна власт. Има известия за изображения на корони в различни извори, но информацията за техния брой и съдбата им е оскъдна.
Относно короната на Първото българско царство се предполага, че последно е носена от цар Борис Втори преди византийският император Йоан Първи Цимисхий да превземе столицата Велики Преслав през 971 г. Има сведения за още две пленени български корони – тези на царете Борис и Самуил, преди превземането на българската държава. Но какво се случва с тези корони след техния плен не е ясно. Има версия, че са завършили в съкровищницата на византийските императори или са били претопени, за да избегнат напомняне за българската независимост.
След въстанието на братята Асен и Петър, българската държава отново обявява независимост. Но информацията за техните корони също липсва. Единствено по-подробна информация се запазва за короната на Калоян, който при възцаряването си получава от римския папа Инокентий III. Тази корона се предполага, че е била носена от всички български владетели в продължение на близо 200 години.
След пленяването на цар Иван Шишман, короната е взета от османците и предадена на султан Мурад като военен трофей. След двеста години султан Ахмед Първи я подарява на трансилванския княз Ищван Бочкай. След това тя преминава в ръцете на унгарските крале и през 1608 г. е отнета от Матиас II Австрийски, ставайки част от съкровищницата на Свещената Римска империя.
Така, съдбата на българските царски корони остава част от загадъчната история на този период, с много въпроси и малко конкретни отговори.
Днес българската царска корона, която е преминала през множество собственици през вековете, се съхранява в Музея на Хабсбургите във Виена, Австрия. Парадоксално, при разглеждане на музея, български туристи се лишават от възможността да научат за тази историческа стойност, тъй като местните екскурзоводи често избягват споменаването на короната и пропускат залата, където тя е изложена.
Интересното е, че короната се представя като „турска“, което създава объркване, тъй като османските владетели не са носили европейски корони като символ на властта си. Във виенския музей се съобщава, че короната е изработена в Италия, което допълнително допъва заблудата.
Наистина, благодарение на унгарския историк Тамаш Секереш, който през времето, когато живее и работи в София, извършва детайлни изследвания, става ясно, че короната във виенския музей е Калояновата. Тя се отличава от другите източноправославни корони, изработена по римокатолически образци, с формата на купол и инкрустирана със злато и скъпоценни камъни. Тази „папска“ корона е положена върху главата на цар Калоян от папския пратеник кардинал Лъв, който го обявява за български крал. Впоследствие, след като Калоян се отмята от унията с папата, короната не се връща, а продължава да бъде предавана през два века до падането на българската държава под османска власт.
След Освобождението и създаването на Княжество България през 1878 г., първият владетел, избран за възстановената държава, е княз Александър Батенберг, който, въпреки това, не слага корона на главата си. Следващите владетели – Фердинанд Саксонски и синът му Борис Трети – също не носят корона, предпочитайки български въстанически калпак с лъвче и орлово перо.
Обяснението за това е, че техните титли не са „цар на България“, а „цар на българите“, като царската им длъжност е повече административна и представителна, близка до президентската. Така и техните униформи представят функцията на царя като главнокомандващ на българската войска.
Това е потвърдено и от първата Конституция на Княжество България, която, въпреки че определя страната като монархия, изразява духа на републиканизъм в текста на отделните членове.
Фердинанд поставя короната върху главата си само веднъж – при обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. в двора на средновековната църква „Свети 40 мъченици“ в Търново. За да придаде особена тържественост на събитието, Фердинанд е увенчан с короната на Търновския митрополит.
По-рано, професор Божидар Димитров, тогавашен директор на Националния исторически музей, обяви, че ще бъдат изработени точни копия на короните на средновековните български владетели от злато и украсени със скъпоценни камъни, следвайки моделите от изображения в исторически извори и стенописи.
ЛЕГЕНДАТА
Според легендата, предавана от поколение на поколение, короната на българските царе е скрита в землището на село Осиково. Легендата разказва за цар, бягайки от османците, който закопал съкровището си там и определил, че то ще се разкрие само пред българин, който не е алчен.
Векове по-късно, местна жена се наведе да пие вода от река и внезапно забеляза купища златни монети и предмети, сред които и великолепна царска корона. Освен съкровището във водата, тя вижда и изображение на мъж в богати дрехи, с побелели коси и тъжен измъчен поглед. Този мъж и казва, че тя може да вземе каквото иска от съкровището, но да не се докосва до короната, тъй като все още не е настъпило времето короната да се върне на българския народ. Въпреки предупреждението, жената не устоява на изкушението и се докосва до короната. Тогава внезапно се появява вихрушка, жената се чувства влачена под водата и извиква за помощ. Местен овчар бързо идва на помощ и я изтегля от реката. По пътя към селото, тя разказва историята, но след няколко дни умира. Легендата обаче остава жива и се предава сред местните жители до ден днешен.
