Мразовити рекорди: Кога е била най-студената Нова година у нас в последните 100 г. и какво е показал термометърът във Варна през 1942 г.?

През последните години сме свикнали да ставаме свидетели на доста високи температури по Коледа и Нова година. Това обаче съвсем не е било така преди години, когато са поставяни рекорди за ниски температури в страната

Най-студената Нова година у нас в последните 100 г. е била през 1940-а, когато в София и Пловдив са измерени минус 20,5 и минус 20,4 градуса, показват данните на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН.

Тогава дори и в Сандански е било мразовито – минус 15,3. Мнозинството от българите сигурно са празнували около бумтящата печка с дърва на село. Все още малка част са в градовете. Тъкмо е изминала най-успешната година за българската икономика.

Най-студеният 1 януари по Черноморието пък е бил през далечната 1942-ра. Тогава във Варна е измерена температура минус 11,2, а в Бургас – минус 12,8 градуса.

„Студът през 1942-ра обаче не е само по Черноморието. Тогава времето е повлияло върху политиката и хода на историята – коментира климатологът от Софийския университет гл. ас. д-р Симеон Матев. – Това е разгарът на Втората световна война, войниците на Хитлер достигат до Москва и впоследствие и до Сталинград и биват отблъснати. Една от причините инвазията да не успее е именно студът, властвал в тази част на Европа. Обхванал е целия континент и по нашите земи е регистрирана една от най-суровите зими.“

Мразът е нахлул откъм Сибир. Когато атмосферните фронтове идват оттам и произходът им е арктичен, наблюдаваме мразовит сезон, обясняват климатолозите. Според регистрираните данни една от доказано най-студените зими е тази през 1893-та. Тогава са измерени дори температури под минус 30 градуса в София. „След Нова година, че и през пролетта стойностите на температурите са били сурови“, коментира още гл. ас. Матев.

Не знаем дали някои наши сънародници са посрещнали 1 януари по планините през 1942-ра, но по върховете вече има метеорологични станции. Най-студено в последните 100 години високо горе е било през 2002 г. На връх Мусала са измерили минус 26,1 градуса, на Ботев – минус 22 градуса, а на Черни връх – минус 21,9 градуса.

Една от най-студените зими е била през 1893-та, когато на 16 януари в София са измерени минус 31,6 градуса. Абсолютният минимум в страната ни е измерен в Трън – минус 38 градуса на 27 януари 1947 г. Особеното на граничния град е, че се намира на 800 м надморска височина и в същото време в котловина.

Рекорди е имало в Севлиево и Кнежа – до минус 35 – 36 градуса, но не на Нова година. Любопитното е, че тези температури са по-ниски от измерените на Мусала. Върхът не позволява въздухът да изстине така, както в ниските части, обясняват специалистите.

Най-студено на Коледа пък за 100 години е било за плевенчани – минус 18,2 градуса през 1957 г. В Пловдив, в който през лятото не се живее от горещина, на Рождество през 1962 г. е било минус 16,5, съобщава „24 часа“.

Снегът обаче не е характерен за България за Бъдни вечер или в следващите дни, въпреки всички реклами, които ни заливат. „Празниците се свързват и с домашния уют, снегът го създава. Но е направо маркетингов трик на филмовата индустрия – категоричен е гл. ас. Симеон Матев. – Не са били много годините със снежна покривка на Коледа – по-малко от половината, откакто се правят измервания. Единствено по високите полета – Софийско, Самоковско, Трънско и Предбалкана, е валяло повече сняг. А на юг – Тракия, Черноморието, долината на Струма, можем да говорим за едва 10 – 15 пъти за 100 години. Така че снегът не е най-характерната черта на Коледа и Нова година у нас. В последните 10 години въобще не сме имали снежна Коледа“.

По публикацията работи: Пламена Сутева