Водораслите отдавна са основна храна в много култури, но западната диета изглежда ги е забравила. Дали това е здравословна съставка, която трябва да приемем?
Чудили ли сте се някога защо вашият домашен сладолед е покрит с ледени кристали, а купеният от магазина, не е? Или как всички купешки кръгчета лук са с еднакъв размер и имат вкус на лук, докато истинският лук, приготвен у дома, омеква и се свива по краищата? Или как бирата, за която сте забравили, все още има пяна половин час по-късно?
Всичко това е благодарение на екстракта от морски водорасли, известен още като алгинат, естествено влакно, намиращо се в морските водорасли, казва Джефри Пиърсън, професор по молекулярна физиология в Нюкасълския университет във Великобритания, предава БиБиСи.
Въпреки, че е скрито в някои храни на запад, цялото водорасло се консумира широко в крайбрежните части на Азия. Бавно придобива известност на запад и се счита за хранителна и устойчива „суперхрана“. Колко вярно е това?
Някои родители в САЩ са избрали да заменят мазните, солени чипсове и други закуски с привидно по-здравословни сушени водорасли, тъй като те са станали по-лесно достъпни. Силно преработените закуски с водорасли могат да бъдат с високо съдържание на сол и други добавки и трябва да се консумират умерено.
Други форми на водорасли могат да бъдат с ниско съдържание на калории и пълни с протеини, фибри и полифеноли, които могат да намалят риска от сърдечни заболявания, диабет и някои видове рак, и могат да намалят кръвното налягане. Освен това съдържа йод, който е важен за функцията на щитовидната жлеза.
Според последните открития на Пиърсън, някои видове морски водорасли също могат да помогнат за контролиране на теглото при хора с наднормено тегло или затлъстяване. Това, казва той, е така, защото алгинатът инхибира липазата, ензим, който помага на тялото да усвоява мазнините. Това означава, че може да намали количеството мазнини, усвоени от храната с около 75%.
Пиърсън и неговите изследователи са използвали изкуствени черва, за да тестват ефективността на повече от 60 естествени фибри от водораслите, като измерват колко мазнини се усвояват, когато се консумират с обикновени храни, включително хляб и кисело мляко.
Пиърсън сега планира да проведе клинични изпитвания, за да види този ефект, когато алгинатът се яде като част от нормалната диета. Той се надява, че неговото изследване ще доведе до готвене или изпичане на повече алгинат в храни, като хляб, за да помогне на хората да управляват теглото си.
И още, водораслите могат да помогнат не само при загуба на тегло. Големи популационни проучвания в Япония са открили връзка между ежедневната консумация на водорасли и по-ниските нива на сърдечни заболявания в сравнение с тези, които не са яли никакви, и по-ниския риск от инсулт при мъжете.
Остава обаче малкият проблем с вкуса. Въпреки, че екстрактът от морски водорасли няма вкус, Пиърсън казва, че е тествал вкусовете на участниците с цели водорасли и е открил смесени резултати.
„Открихме, че хората или не могат да го понасят, или искат повече“, казва той.
Проучванията показват, че някои хора могат да бъдат по-скептични към храни, с които не са запознати. Изследователите обаче наскоро откриха доказателства, че – противно на общоприетото схващане – морските водорасли са били голяма част от диетата на древните европейци по време на прехода към земеделие.
Изследователите са изследвали зъбен камък от 74 индивида в цяла Европа и са открили доказателства, че хората са яли морски водорасли по време на мезолита преди около 8000 години и в периода на неолита преди 6000 години.
„Никой не е открил директни доказателства за консумация на морски водорасли преди праисторическите археологически записи. Беше много неочаквано“, казва Карън Харди, съавтор и професор по праисторическа археология в университета в Глазгоу.
Твърди се, че разликата между пресните и изсушените морски водорасли е толкова голяма, колкото между замразения градински грах и консервирания грах. Вкусът им е напълно различен.
Морските водорасли са изключително много видове и с тях трябва да се внимава, така както с гъбите. Могат да са колкото полезни, толкова и да навредят. Това е и причината да се отглеждат специални видове в Обединеното кралство и Европа. Това са няколко вида морски водорасли, които се отглеждат за консумация, включително Ulva – иначе известна като морска маруля – както и морски спагети и червено дулсе. Отглеждането на морски водорасли в Европа и Обединеното кралство обаче е съсредоточено предимно върху проверени сортове, едни от най-издръжливите и бързорастящи видове.
Да наричаме всички видове морски водорасли просто „морски водорасли“ е като да наричаме всички зеленчуци просто „зеленчук“, казва Говертс.
По публикацията работи: Ева Григорян