Баба Марта бързала, мартеници вързала – Варненци се потапят в магията и традициите на 1-ви Март (Видео Репортаж)

На 1-ви Март цяла България се обагря в червено и бяло. Баба Марта е един от най-обичаните и очаквани български празници, символизиращ началото на пролетта и прераждането на природата.

По повод празника, ние от “Нова Варна” разговаряхме с различни хора, които споделиха емоцията и радостта от този прекрасен български празник. Благодарим на всички събеседници за прекрасното настроение! Ще цитираме една дама:

“Това е един чудесен празник, от векове! Много малко неща са останали от толкова дълго време, все още така актуални, и е много хубаво, че се поддържа тази традиция. Искам да кажа, че не е магията във фигурките, които ние украсяваме белия и червения конец, магията е когато вържем мартеницата, когато наречем за здраве и целия ден всички са ведри, усмихнати и нека все така да бъде!.”

Попитахме и случаен господин какво чувство предизвиква у него празника. Думите му бяха “Нов Живот!”.

На Баба Марта ние всички се закичваме с мартеници за здраве. Мартеницата носи в себе си дълбоки символични значения, предавани през вековете в България. В някои райони на България конците са бели и червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено. Червеният цвят представлява кръвта и живота, докато белият е символ на светлината и чистотата. Във всяка една мартеница се крие пожелание за здраве, дълголетие и плодородие. Още в древни времена се е смятало, че мартеницата има магическа сила да предпазва носителя си. 

Много легенди се носят по повод празника. Една от най-разпространените гласи, че Баба Марта – люта старица с променливи настроения определя времето навън през март. Нейният двойнствен образ — ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време – пак женското, но стихийно, рушащо начало. Друга история разказва за Хан Аспарух и неговата любима Ахинора, която изпраща лястовичка със завързан бял конец на крачето. През дългия път крачето на птичето се наранява, кръвта обагря конеца в червен цвят – така се получава мартеницата.

Обичаите, свързани с Баба Марта са изключително разнообразни. Мартеници се връзват на ръчичките на децата, по плитките на девойките, на плодните дръвчета, на рогцата на домашните животни.

Според поверията мартениците се носят, докато не се види цъфнало дръвче или щъркел. При свалянето на мартеницата се намисля желание. В някой райони местните хвърлят мартеницата в река, за да им върви по вода. Някога хората слагали мартеницата под камък и според буболечките под него гадаели каква ще бъде годината на притежателя на мартеницата.

Във всяка една от тези традиции се крие убеждението, че мартеничката е мост между зимата и пролетта, между старото и новото, между личното и общото благополучие.

Поверията също гласят, че рано сутрин най-възрастната жена в дома изнася на двора червена дреха и я оставя на стряхата. Вярва се, че червеното ще разсмее Баба Марта и времето ще бъде хубаво. В някои райони възрастните жени не излизат рано навън, за да не срещнат Баба Марта и да я разсърдят. Тя ще се усмихне и времето ще е хубаво ако я срещне млада жена или мома. 

Баба Марта е празник, който преодолява границите и обединява хората около идеята за прераждане и хармония с природата. 1-ви Март напомня за важността на традициите и наследството, за силата на общността, за топлината и добрия жест между хората.

Нека Баба Марта донесе на всеки здраве, късмет и благополучие, и нека мартениците, които закичим бъдат символ на нашата взаимност и надеждата за новото начало, което ни очаква.

За да ви изпълним с весело настроение на 1-ви Март ще ви припомним един обичан български разказ на Елин Пелин:

Снощи спеше Баба Марта в подземни палати на мекото си пухкаво легло. Но вън пекна слънце, духна топъл ветрец, една муха оживя, забръмча и кацна на Баба Марта на носа. Тя кихна и се пробуди.

– У-у, вече топличко станало, мухите се разбръмчали, пък аз още спя. Скоро ще ми дойдат на гости милите ми внуци Април и Май, пък аз нищо не съм приготвила. Не съм помела, не съм почистила.

И скокна Баба Марта, немита, невчесана, разшета се по земята да чисти и нарежда. Въздъхна тя и от нейната топла въздишка гората се очисти, опадаха мъртвите листа. А върбите от радост напъпиха. Стана й приятно, тя се засмя и от нейната усмивка земята се стопли. Тръгна тя от поляна на поляна и насади вредом: къде кукуряк, къде минзухар…

И отстъпи Баба Марта, спря се да погледа какво е направила. Гледа и нищо не харесва. Тя заскуба коси и заплака. Ден, два не може да се утеши. Ала се досети за внуците си, усмихна се, скокна и пак зашета. Колкото повече бърза Баба Марта, толкова повече не й спори работата. Тя се разсърди пак, зафуча, почна да кълне и заплака от яд…

Но ето че дойде щъркелът с поща от пролетта.

– Бабо Марто, бабо Марто, писмо ти нося от внук ти, от Април.

Зарадва се старицата, грабна писмото и почва да го чете. Чете и се смее. Всяка буква – цветенце, точките и запетайките – пъстри буболечки.

Зачете го Баба Марта, чете и ту плаче, ту се смее.

И още недовършила писмото, ето ти го Април:

– Добър ден, бабо Марто!

– Добре дошъл, мили мой! – прегърна го усмихнато бабата. – Уморих се да те чакам. Ела поседни, пък аз да седна да си почина.

Още за празника може да видите във видео репортажа ни: 

По репортажа работи: Зоя Георгиева