История и легенди за мартеницата: Каква е връзката с хан Аспарух и къде още се носи, освен в България?

В днешно време време Баба Марта е един от най-обичаните български празници. Особено любим е на децата, които с нетърпение чакат 1 март, за да се окичат с мартенички. Всъщност този празник има доста древни корени, за които можете да научите в тази статия

Интересен и любопитен факт е, че освен в България, мартеници се носят и в други страни по Балканите – обичаят може да се наблюдава на места в Румъния и Молдова. Мартеници носят и българите в Албания, както и на някои места в Северна Гърция. Но въпреки това, няма спор, че родината на мартеницата е България. Именно от нашата страна обичаят се разпространява към други региони. Но каква е историята на мартеницата?

Според най-известната легенда, мартеницата води началото си още от времето на прабългарите и хан Аспарух. Твърди се, че след победа над византийски войници хан Аспарух пише писмо, за да извести за успеха, и го връзва на гълъб с бял конец. Но по пътя гълъбът бил леко ранен и по тази причина в българския лагер пристигнал с прошарен с кръв конец. Говори се, че именно по този начин възникнала мартеницата.

Има още една интересна легенда, която също е свързана с хан Аспарух, но и с неговата сестра, която се казвала Хуба. Тя била пленница в друго царство. Аспарух ѝ изпратил вест, че е намерил нова земя за заселване – на юг от река Дунав, днешна България. Като получила тази радостна вест, Хуба успяла да избяга от плен. Яхнала кон и препускала без почивка докато стигнала до реката Дунав. Тогава Хуба пуснала сокол. На неговия крак вързала края на бял конец, а другия му край държала в ръцете си. Соколът литнал да намери брод през реката, но точно когато намерил пътя, стрела го пронизала и той паднал умъртвен. По този начин конецът се обагрил с кръвта му. Хуба проследила нишката и така намерила пътя, за да стигне при брат си Аспарух, където заживели свободни в новата земя.

Някои вярват в тези легенди, а други не. Но е безспорно, че мартеницата има древни езически корени и е възникнала като символен амулет, предпазващ от уроки, както се възприема и в наши дни.

Празникът символизира настъпващата пролет и на завъртането на природния кръговрат.

Най-вероятно изобретяването на усуканата нишка от бял и червен цвят е плод на чиста случайност, върху която обаче с течение на времето започват да се натрупват различни символни и обредни елементи, които превръщат мартеничката в обект на вяра в защитата против уроки.

По публикацията работи: Пламена Сутева