На 3 май, когато отбелязваме Международния ден на свободата на пресата, е време да разгледаме как България се справя с този фундаментален аспект на демократичното общество. Въпреки че Конституцията на България, приета през 1991 г., гарантира свободата на словото, свободата на пресата остава тема, която предизвиква оживени дебати и противоречиви мнения.
Конституционна защита на свободата на словото
Член 39 на българската Конституция категорично заявява: „Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин“. Този текст подчертава основното право на всяка личност да споделя своите мисли и идеи без страх от репресия.
Историческа перспектива
Въпреки съвременните гаранции, исторически поглед назад към Търновската конституция показва, че в миналото свободата на пресата е имала по-ясна защита. В глава 12, дял 8 се казва: „Печатътъ е свободенъ. Никаква цензура не се допуща, също и никакъвъ залог не се иска отъ писателите, издателите и печатарите“. Този текст, който изчезва след приемането на нова Конституция през 1947 г., представя разбирането за медийната свобода в по-ранни времена.
Съвременни класации
Според индекса на „Репортери без граници“ за 2023 година, страната заема 71-во място в света по свобода на медиите сред 180 страни. За 2024 година, България се изкачва с 12 позиции в годишната класация. Така тя успява да заеме 59-то място в света.
Отбелязване на деня
Денят на свободата на пресата е повод не само за отбелязване, но и за активна работа по защита на медийните права и свободи. В България различни медийни организации и неправителствени организации използват този ден, за да насърчат разбирането и уважението към журналистическата професия, както и да обсъдят належащите предизвикателства.
Важно е този ден да служи като напомняне за безценната роля на свободната преса в защитата на демокрацията и правата на човека. В крайна сметка, единствено чрез свободно и отговорно журналистическо разследване може обществото да бъде добре информирано и активно участващо в управлението на общите си дела.
По публикацията работи: Зоя Георгиева
