Доц. д-р Антон Тонев: За „болестите“ на здравната система в България и как могат да бъдат „излекувани“

Днес в медия „Нова Варна“ ще ви срещнем с доц. д-р Антон Тонев. Той е едно от водещите лица на коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“, както за Варна, така и в национален план. Едновременно действащ лекар и политик, варненец по душа с изявена гражданска позиция. Ето какво каза той пред нашата медия:

• Здравейте, доцент Тонев! Първо, бихте ли разказали малко повече за Вас? Защо хората трябва да Ви подкрепят на предстоящите предсрочни парламентарни избори?

Казвам се Антон Тонев и съм коремен хирург, а от няколко години поделям времето си между това да лекувам моите пациенти и да помагам на съгражданите ми като ги представлявам политически. Аз съм един от учредителите на партия „Продължаваме Промяната”. В два парламента бях избиран за депутат от МИР 03 – Варна.

Отново се кандидатирам за Ваш народен представител на предстоящите предсрочни избори. Можете пак да ми възложите своето доверие като гласувате с бюлетина №14 и лична преференция 103.

Като лекар и общественик получих допълнително доверие и в самото Народно събрание. Бях избиран за председател на Комисията по здравеопазване в два последователни мандата. Под моето ръководство бяха приети редица законови промени, които доведоха до подобряване в заплащането на медицинските сестри и лекарите. Забраната за продажба на райски газ е друг от моите лични приноси. Отговорен съм и за редица други своевременни промени, които приближиха още повече българското законодателство до европейското. За всичко това разполагах само с 8 месеца.

В последствие продължих своята мисия като част от екипа на Министерство на здравеопазването. Участвах активно в работата на ведомството, както и в експертните съвети по преговорите между Българския лекарски съюз и НЗОК. Работих за осъществяването на идеи като: безплатните лекарства за пациенти със сърдечно-съдови заболявания, за увеличаване на обема на изследванията със скенер и ЯМР, отпускани по Здравна каса, извън болниците, за насърчаването на новите и щадящи методи за операция.

Особено внимание обърнах на работата си по проекти като антираковия план, проекта за лечение на инсулти и за подобряването на условията на работа на младите лекари в България. За съжаление, отново само в рамките на месеци.

• А какво Ви накара да се занимавате и с политика, при положение че практикувате най-хуманната професия медицината?

Много често ме питат какво ме мотивира да се занимавам с политика, при положение че имам професия, която е силен адреналин. Коремната хирургия е като текст, написан с дребен шрифт, изискващ особена прецизност и внимание.

Това е любимия ми въпрос. От малък обичам да се състезавам и да печеля надпреварата, разбира се. Смятам, че имам качества за това. Може би и затова избрах сложната и отговорна професия на коремен хирург, която представлява едно безкрайно състезание с времето и болката. Тя ми носи най-ценната победа – здравето на пациента. Обожавам „да печеля“ това състезание и да помагам на моите пациенти. Много от тях ме насърчаваха през годините да направя така, че да срещат повече отдадени лекари като мен и да лекувам не само тях, но и да променя към по-добро здравната система.

България и българските болници са чудесно място за обучение и специализация, в които всеки млад лекар може да добие европейско и световно ниво на познания и умения. Разполагаме с най-модерната техника, изписваме всички нови лекарства по съвременни алгоритми, но… Когато се обобщят резултатите от работата на всички лекари в България, се оказва, че нещо липсва, все нещо не достига, нещо е различно от резултатите в останалите държави.

Точно тези разлики ме мотивираха да продължа своя път и да изследвам, освен човешкото тяло, и самата здравна система – как тя работи, на какви правила се подчинява и на кого служи в крайна сметка. И изобщо не останах доволен от резултата.

• Защо казвате, че не сте доволен? Какво установихте след като обстойно изследвахте българското здравеопазване?

Оказва се, че ние имаме здравна система, в която над интересите на нашите пациенти и нас – техните лекари, са групирани множество други интереси, които отнемат  енергията и ресурсите да се решават системните здравни проблеми по най-добрия начин.

Или иначе казано – обречени сме винаги да сме последни, ако не разрушим това домино. И този факт лесно се потвърждава в почти всички здравни класации. В Европа живеем най-кратко, доплащаме за здраве в аптеките и болниците най-много, имаме най-много болници на глава от населението и въпреки това винаги при нужда търсим познат лекар, който да ни помогне. 

Оказва се, че имаме прекрасни учители, прекрасни млади лекари и медицински сестри, но много зле подредена система, наследена от едни минали времена. И ако държавата към момента се е опитала да се реформира, то здравната ни система е зациклила на ниво от преди 20 г.

И всички политици говорят за здравна реформа, но не я провеждат. Имаме, както я нарекох, „Обърната здравна пирамида“, чиято основа, вместо извънболничната помощ, са болниците.

Вместо да решават повечето здравни проблеми извън болницата и преди изобщо да се стигне до нея, личните лекари са затрупани с документи, превърнати са в калиграфи на направления, които изпращат всеки пациент в болница.

Болниците пък имат други проблеми и те са, че не всички предлагат достатъчно качествена услуга, а 20% от всички пациенти “прoлежават” в тях за обикновени диагностични изследвания, които могат да се направят извън клиниката. А в самата клиника струват пет пъти по-скъпо.

Направихме първите стъпки да променим всичко това, както и за много други големи проблеми, свързани обаче с още по-големи интереси. Оказа се, че в нашата здравна система без проблем едно и също лекарство може да струва 1 лв. и 1000 лв.  

Мога да изброявам още доста проблеми. Всеки пациент или близък на пациент може да изброи още поне десетина от горчивия си опит. Истината е, че много по-интересни са възможните решения.

• А какви са тези решения, според Вас, доцент Тонев?

Тези, които да остойностят по-добре труда на  лекарите и медицинските сестри, така че всички те да не заминават за други страни, а да желаят да работят тук и за нас.

Най-лесното решение е да направим техните заплати съпоставими на европейските, а правилата за техните кариери – също като в европейските болници – без здравни феодали, без цели фамилии, обсебили една специалност, без обществени поръчки с предизвестен победител и раздаване на „ресто“ сред тези, които са подписали документите.

Без тези неща да се решат, пак ще бъдем на последно място в Европа. Аз не искам да бъда повече последен в Европа. Не смятам, че го заслужавате и вие. Убеден съм, че заедно можем да построим здравна система, която да е дружелюбна към всички в нея.

Аз знам как може да стане това и го показвам през последните три години. Ще се радвам да получа Вашия глас с бюлетина № 14 и преференция 103, за да има в Народното събрание един действащ лекар и политик, който всеки ден усеща желанията на пациентите си, на гражданите, и който знае как да живеем по-дълго, по-здрави и да доплащаме по-малко. 

Бюлетина № 14 и преференция 103!

Купуването и продаването на гласове е престъпление!