Днес църквата отбелязва Богородични заговезни. Това е последният ден, в който се блажи, преди началото на Богородичния пост на 1 август. Богородичният пост е един от четирите периода в годината на молитва и телесно и душевно въздържание.
Чрез поста от 1 до 14 август православната църква се подготвя за големите празници Преображение Господне и Успение на пресвета Богородица, които се честват всяка година съответно на 6 август и 15 август.
В първия ден от поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
На Успение Богородично християните празнуват не смъртта, а заспиването (на църковно-славянски „успение“) на Богородица. Защото след изкупителната смърт и Възкресение на Спасителя християнинът не скърби и не се страхува от смъртта, знаейки, че вече е избавен от нея.
На 30 юли (Богородични заговезни) се заговява от месо и млечни продукти. Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни.
По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.
Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък.
В тези дни се препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти.
Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино.
На празника Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, също се консумира риба.
На Богородични Заговезни се прави трапеза с обредна “заговезнишка пита”, която се чупи, а не се реже. Питката се разчупва от най-възрастния член на рода. Ястията са блажни. В някои селища следващите три дни гладуват, за да се пречистят тялом и духом.
