Припомняме, че пожар в психиатричната клиника към Университетската болница за активно лечение „Света Марина“ във Варна стана причина за смъртта на 57-годишен пациент. По-късно стана ясно, че мъжът е бил вързан или „имобилизиран“.
Припомняме, че коментар пред Нова телевизия по случая направи доц. д-р Владимир Наков от дирекция „Психично здраве и превенция на зависимостите“ към Национален център по обществено здраве и анализи.
„При временно имобилизиране трябва да има човек, до него е трябвало да има персонал”, отбеляза доц. Наков. По думите му нито Българската психиатрична асоциация, нито от „Частна психиатрия” са излезли със становище. „Всъщност проблемът е дълбоко в професионалните организации”, смята той.
Днес от Управителния съвет (УС) на Българската психиатрична асоциация (БПА) излязоха със становище по случая. Ето какво гласи то, публикуваме го без редакторска намеса:
СТАНОВИЩЕ
на
Управителния съвет (УС) на Българската психиатрична асоциация (БПА) по повод публикации в медиите във връзка с инцидента в Първа психиатрична клиника, УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна
Системата за полагане на психични грижи е много трудно балансируема и резки промени в нея биха могли да доведат до непредсказуеми и опасни последици.
За жалост, вниманието към психиатричното обгрижване се привлича, както от страна на властимащите, така и на медиите и правозащитниците, единствено и само по време на тежки инциденти. Инцидентът в университетската психиатрична клиника във Варна е трагичен повод да изкажем дълбоките си съболезнования на близките на загиналия, но и да припомним липсата на цялостен и последователен подход на изпълнителната власт у нас въпреки постоянното алармиране от страна на съсловието към проблемите на психиатричното обслужване.
По отношение на твърденията в медиите, че подобни практики на имобилизация, т.е. на фиксиране на пациентите в психиатричните клиники и болници, се превръща в система и, че в случаят във Варна не е изолиран – заявяваме, че подобни практики на имобилизация съществуват и ще съществуват, както в българската, така и в световната практика. Това не е въпрос на злоупотреба и неглижиране на пациентите, а на осигуряване на сигурност и защита, както на пациенти и персонал, така и на обществото като цяло. Съществуват редица становища на Световната психиатрична асоциация, Световната медицинска асоциация, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и други организации за добрите практики в това отношение. Съществуват данни и от международни проучвания, включително с българско участие, за благоприятния терапевтичен ефект от прилагането на принудителни мерки в психиатрията, когато те са показани. А у нас съществува ясна нормативна база за прилагането им, както и стандарти за добра практика в тази насока в действащия и актуализирания (внесен в Министерството на здравеопазването) медицински стандарт по психиатрия.
Относно твърдението, че няма акредитация на болниците и никакъв контрол на лечебната дейност, това твърдение не отговаря на истината по отношение на университетските психиатрични клиники.
Въвеждането на клинични пътеки в психиатрията не би променило медицинския стандарт по психиатрия и добрата клинична практика по отношение на агресивни и автоагресивни пациенти, както и грижата за тях. Те са архаичен инструмент, който унифицира до крайност, а не персонализира грижата за психиатричния пациент.
По отношение на отговорността смятаме, че такава не може да бъде търсена преди приключване на проверки от страна на Прокуратура и Медицински надзор, възложена от Министъра на здравеопазването.
Психичното здраве на българите със сигурност е оставено на заден план, но това се дължи и на цялостната политика на държавата през изминалите години, от която зависи финансиране, обезпечаване с болничен персонал, приемане на актуализирани стандарти и регламентиране на добри клинични практики. Следва да се припомни, че адресат на всички доклади на Комитета за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително отношение и наказание към Съвета на Европа по тези въпроси от последните около 30 години е правителството на Република България, а не българските психиатри. Без радикална промяна в инвестирането в психично здравното обслужване у нас и увеличаване на персонала в пъти рискът от лоши практики и инциденти ще остава актуален. Както и сатанизирането на психиатрията и псевдозагрижеността за правата на психиатричните пациенти.
УС на БПА
На 22 септември честваме на 116-ата годишнина от обявяването на Независимостта на България. На 22…
Днес, на 22 септември се навършват 103 години от смъртта на Иван Вазов. Сърцето на…
Днес, на 22 септември православната църква почита Св. свщмчк Фока, еп. Синопийски. Св. прор. Йона.…
Днес над по-голямата част от страната ще преобладава слънчево време. Облачността над североизточните райони и…
Когато има повече почивни дни сме свикнали да си приготвяме вкусни гозби у дома. А…
На 26 октомври отбелязваме Димитровден. У нас народният култ към Свети Димитрий го представя като…
Leave a Comment