Александра Камбурова
Протестите срещу туристи в едни от най-популярните ваканционни дестинации продължават. Местни жители на градове в Италия, Португалия, Испания и Гърция недоволстват заради вредите, които нанася непрестанният поток от чужденци по родните им места.
Рим, Барселона и Атина са изморени от туристите. Макар че пандемията от COVID-19 осигури на много местни жители желана почивка от наплива на туристи, досадните пришълци отново им лазят по нервите, предаде bTV.
До такава степен, че местни жители и активисти излязоха по улиците на различни градове в Испания, Италия, Португалия и Гърция, като някои от тях бяха въоръжени с водни пистолети и стикери, с които призоваваха буйните посетители да се приберат у дома, коментира изданието POLITICO.
Протестиращите твърдят, че прекомерният туризъм повишава цените на жилищата и увеличава недостига на вода. В засегнатите от суша градски центрове като Барселона туристите консумират значително повече вода от средния местен жител. В пресъхналата Сицилия редица градове са започнали да отказват достъп на туристи поради недостиг на вода.
Правителствата, от своя страна, са по-малко склонни да прилагат трайни мерки. За много страни от ЕС, особено за тези от Южна Европа, туризмът е основен стълб на икономиката им – 11,3% за Хърватия и между 6 и 8% за Португалия, Гърция, Испания и Италия – показва анализ на Allianz.
След като пандемията почти преустанови туризма за две години, желаещите да пътуват се впуснаха в така наречения „туризъм на отмъщението“ – сякаш, за да си върнат пропуснатите пътувания.
Отчасти благодарение на туризма Испания, Португалия и Гърция, които дълго време бяха изоставащи сред големите европейски икономики, през 2023 г. изпреварват останалите страни от ЕС. Докато БВП в целия блок нарастваше с 0,5%, икономиките на Португалия, Гърция и Испания отбелязаха темпове от над 2%.
„Това, което виждаме в медиите, е същото, което започнахме да виждаме още преди пандемията“, коментира пред POLITICO Сандра Карвао, директор на отдел „Пазарна информация, политики и конкурентоспособност“ в Агенцията по туризъм на ООН.
„Още тогава видяхме движение и протести срещу туризма в натоварените дестинации, сега те се завръщат“, посочва тя.
В края на юли около 20 000 активисти, борещи се срещу туризма, се събраха в Палма де Майорка с искане за промяна на туристическия модел, който според тях вреди на Балеарските острови, чиито основни три острова са Майорка, Менорка и Ибиса.
През 2023 г. общият брой на туристите на островите е нараснал до 14,4 милиона – огромно количество за островите, които имат целогодишно общо население от около 1,2 милиона жители.
В Барселона активисти напръскаха чуждестранните посетители с водни пистолети по време на по-малък по мащаб протест. Испанският министър на туризма осъди действията, като заяви, че те не представят културата на гостоприемство в страната. По улиците и обществените места в цяла Испания се появиха стикери и графити, в които се споменават „гири“ – леко обиден термин в разговорния език за туристи, които имат проблеми със спазването на местните закони и култура.
Подобни антитуристически протести се проведоха това лято в градове в цяла Испания, включително в Мадрид, Малага, Гранада и Аликанте. Извън Испания, в горещи туристически точки като Португалия, Италия и Гърция се наблюдават различни по интензивност протести.
Градовете се борят с прекомерния туризъм чрез глоби, такси и забрани – с различен успех.
Някои от тях въведоха по-скромни правила за възпиране на туристите: забрана за селфита в районите на италианския град Портофино, забрана за сядане на испанските стъпала в Рим, забрана за големи круизни кораби в хърватския Дубровник или гръцкия Санторини и забрана за носене на джапанки в Чинкуе Тере.
Във Венеция властите въведоха символична входна такса от 5 евро, за да ограничат броя на туристите. Мярката обаче се оказа неуспешна и вместо това предизвика нови протести от страна на местните жители, които твърдят, че градът се превръща в увеселителен парк.
Кметът на Барселона обяви през юни, че до 2028 г. градът ще забрани краткосрочното отдаване на апартаменти под наем на туристи, за да избегне кризата с нарастващия недостиг на жилища в Европа.
През последното десетилетие Канарските острови, както и градовете Берлин и Лисабон, одобриха подобни мерки. Градът, който си спечели репутацията на европейска столица на купоните, забрани пушенето на трева в квартала на червените фенери и започна кампания, насочена към младите, буйни британци, които посещават града само за да се забавляват. Неотдавна градът обяви и забрана за строителство на нови хотели.
За разлика от други дестинации, които затягат контрола върху туристите, някои са избрали по-отворен подход: Копенхаген предлага награди, за да насърчи екологичното поведение на туристите. Тези, които карат колело, ползват обществен транспорт или събират отпадъци в града, могат да спечелят нещо – от безплатна чаша кафе до безплатен вход за музей.
