Година след стъпването на Благомир Коцев на поста кмет на Община Варна, Николай Танчев, Венцислав Стойков и Георги Костов в ролята на представители на гражданския сектор проведоха брифинг, за да споделят своята оценка и да подчертаят проблемите, които според тях остават нерешени. Те посочиха, че въпреки обещанията за по-прозрачно и ефективно управление, на практика резултатите показват обратното.
ВИДЕО:
Георги Костов, активист и борец срещу дезинформацията, представи данни от разследвания, които разкриват тревожни корупционни практики в община Варна. „След повече от шест месеца разследвания за достъп до обществена информация, подадохме сигнал до Окръжната прокуратура във Варна,“ заяви той.
Една от основните критики, повдигнати от Костов, беше свързана с процедурите за обществени поръчки, които според него са показател за системно неспазване на правилата за прозрачност. В първите девет месеца на годината, Варненската община е сключила 229 договора, от които 116 – или 50,66% – са били въз основа на една-единствена оферта. Освен това 42 договора, представляващи 18,34% от общите, са били подписани без нито една оферта. „Община Варна е една от институциите с най-лоши показатели за договори без реална конкуренция и е на дъното на класациите за ефективност и обществено-ориентирана дейност,“ каза Костов.
Критиките на активистите се простират и до липсата на отговор на многобройните запитвания, свързани с обществени въпроси, като изграждането на градска библиотека, зелените площи и устойчивото развитие на града. „На нашите писма до кмета относно правата, свободите и законните интереси на гражданите, както и предложения за устойчиви решения за придобиване на подходящ терен за градска библиотека, не получихме никакъв отговор,“ посочи Николай Танчев. Той допълни, че въпреки многократните им усилия да привлекат вниманието на местната власт към важни обществени въпроси, общината демонстрира безразличие и затвореност към нуждите на гражданите.
Според Николай Танчев, липсата на адекватна комуникация с гражданите и отказът на общината да осигури прозрачност в процеса на взимане на решения водят до загуба на доверие. „Гражданското участие в местното управление означава интегриране на обществеността във взимането на решения, които касаят устойчивото развитие на града,“. „Вместо това, местната власт действа анонимно и безотчетно, като взима спорни решения, игнорирайки гражданското участие.“
Г-н Стойков, правозащитник и дългогодишен активист, насочи вниманието към един от най-големите проекти в града – строежа на библиотека в съседство с общината. Според него този проект не само не служи на обществените интереси, но също така нарушава закона. „Проектът за библиотеката се предвижда на зелени площи и създава условия за усвояване на значителна сума публични средства,“ заяви той. „Много от процедурите по този проект са незаконни.“
Според Стойков, оценката за въздействие върху околната среда, която е задължителна за издаването на строително разрешение, е отпаднала преди шест години и не е била подновена. Въпреки това, общината е продължила напред с проекта, без да се съобразява със законовите изисквания. „Реална проверка не беше направена, а само документи, които според Министерството на околната среда и водите не са достатъчни,“ обясни Стойков. Той подчерта, че според закона такава проверка трябва да се извърши на място, за да се оцени актуалността на проекта.
Николай Танчев изрази силното си безпокойство от продължаващото презастрояване на града, което води до сериозни проблеми с градската инфраструктура и липсата на зелени пространства. „Община Варна е на дъното на класацията за обществени пространства на глава от населението,“. „Местната власт през последните години подпомага проекти, които водят до свръхурбанизация, намаляване на откритите пространства и на зелени площи, които са важни за климатичната устойчивост на града.“
Гражданските организации настояват за въвеждането на устойчиви и обществено-ориентирани решения, които да отговорят на нуждите на жителите. Според тях общинските планове не отговарят на съвременните климатични условия и не са в съответствие с европейските стандарти за градска среда. „Доброто местно управление не се постига чрез еднократен избор на кмет, а чрез устойчиви и прозрачни процеси, които включват гражданите,“, заяви Танчев.
Николай Танчев изрази своето виждане за необходимостта от създаване на институция за местен омбудсман, който да защитава интересите на гражданите и да осигурява наблюдение върху действията на местната власт. „Нуждаем се от местен омбудсман, който да гарантира независимост и отчетност в управлението на града,“ настоя Танчев. Според него изборът на такъв омбудсман трябва да се проведе публично и прозрачно, като се гарантира неговата безпристрастност и независимост от политически и икономически интереси.
Гражданските активисти настояват също така за създаването на временна комисия, която да следи за спазването на правата на гражданите и за прозрачността в общинските процедури. „Нуждаем се от комисия, която да осигурява защита на обществените интереси и да служи като коректив на местната власт,“ подчерта Танчев. „Гражданското участие не е само символично. Това е основен елемент на една демократична община.“
На фона на острите критики и конкретните данни, представени от активистите, те поставиха краен срок до 9 декември – Международния ден за борба с корупцията, за реакция от страна на общината. „Настояваме за въвеждане на механизми, които да гарантират прозрачността в управлението и отчетността на кмета пред гражданите,“ заяви Николай Танчев.