Зоя Георгиева
В духа на един от най-светлите християнски празници, Рождество Христово, храм „Свети Атанасий“ във Варна кани всички на Рождественско тържество, което ще се проведе на 25 декември в 11:00 ч. Това е време на вяра, надежда и любов – време, когато духовното ни богатство намира израз в нашите действия, мисли и сърдечност. В този празничен дух отец Дончо Александров, духовният водач на храма, сподели своите мисли за смирението, вярата и християнските добродетели в едно вдъхновяващо интервю с Николай Танчев. С думите си той ни призовава да открием пътя към истината и да изживяваме християнството като начин на живот, а не само като ритуал.
ВИДЕО:
Споделяме с Вас вдъхновяващия разговор с отец Дончо Александров:
– Здравейте, уважаеми зрители! Вие гледате „Активни варненци“. Аз съм Николай Танчев, а днес ще ви срещнем с отец Дончо Александров. Отец Александров е ставрофорен иконом на храм „Свети Атанасий“ във Варна, занимава се с духовно просвещение, ръководи местната духовна общност, издава детското списание „Камбанка“ и духовния вестник „Амвон“. Радваме се да срещнем отец Дончо и искаме да попитаме, днес, при цялото ни духовно знание, подготвени ли сме християните да сме по-праведни?
– Ако някой каже за себе си, че е праведен, той е изпаднал в някаква прелест и в някаква заблуда. Да, ние имаме познанието за нашата вяра и колкото повече човек се задълбочава, чете и разлиства страниците на Евангелието, намира все нови и нови неща, но от теорията до практиката има едно много голямо разстояние и, според мен, всеки един, който има това познание, има своите стремежи да угоди на Бога, да се стреми към праведност, да желае своето духовно издигане и извисяване, но никой не може да каже „да, аз успях“, защото в християнството това е плод на гордост, а не на смирение, а смиреният човек, който има връзка с Бога, винаги смята, че му остава още много дълъг път до съчетанието си, до съединяването си с Бога, до изпълнението на Божиите заповеди. И въпреки, че ние живеем във време на доста духовна литература, която се издава, такава, която съществува в интернет пространството, пак казвам, че знанието е едно, а действията и навярата са нещо съвсем различно.
– Вашето епархийно четиво „Амвон“ наскоро навърши 20 години, а духовното ви настоятелство бе избрано с 9–10% активност. На какво се дължи този интерес?
– Преди всичко, ако трябва да говорим за списанията, които издава на нашия храм, те са плод именно на този стремеж християнската вяра да достигне до повече хора, до онези, които влизат в храма и желаят да намерят отговор на своите въпроси, желаят да имат това духовно просвещение и желаят да вървят по този път. Ние, като Енория, имаме този дълг да предоставим тази възможност за духовно просвещение. Много често българската православна църква се упреква и се казва, че нищо не прави за просветата на нашия народ, но това не е така, защото ние сме част от българската православна църква и на много места има храмове, има метрополии, които издават духовна литература, които организират беседи, но от нас зависи дали ние ще пожелаем, имаме тази свободна воля, да се докоснем до тези четива, да отидем на тези беседи, да можем да преживеем този опит, който ни се преподава, иначе всичко друго е извинение. Ние сме направили така, че онези, които имат исканото желание да се отговарят на въпросите и при децата, и при големите хора, да намират тези четива, които се разпространяват безплатно за онези, които имат желание и намерение да ги притежават. Колкото до църковното настоятелство, това няма как да учудва. Навсякъде в българската православна църква и онези, които са инорящи на даден храм, имат този дълг и отговорност и за това ни говори християнската вяра в избора на църковното настоятелство да участват всички, защото това е представителната извадка от миряните, които посещават даден храм, да излъчат своите църковни настоятели, които да участват в управлението на това настоятелство и да работят заедно със свещеника за богослужението, за духовната просвета и за всичко онова, което се случва в дадена Енория. Така че дълг и отговорност са тези, които потикват християните да участват в тези избори и колко хубаво би било, ако този дълг и отговорност ги принесем и в обществения ни живот и там бъдем малко по-активни, за да се случват по-добри неща.
– Знаем, че Божията милост е безгранична, но безусловна ли е тя при всичките ни действия или бездействия?
– Бог е милостив, Бог е любов, Бог обича човека, но в неговата милост има и справедливост. Ако някой се надява само на Божията милост, без да се труди, без да се стреми да живее с Бога и да поправя себе си, всичко би било напразно. Божията милост се явява там, където има труд и упоритост, там където не достигат човешките сили. Бог прощава там, където има искрено покаяние и желание човек да спре с лошия си начин на живот, да промени себе си в една добра посока.
– А може ли да бъдем добри християни, ако ходим само по празници на църква?
– Християнството е начин на живот. Християнството изисква ние не да спазваме просто някакви правила, а християнина има връзка с Бога. Има тази личностна връзка, която връзка се развива във времето и тя дава възможност на всеки един християнин, воден от своята любов към Бога, да извършва своите действия и да бъде по-близо до Бога. И богослужението е част от тази възможност човек да се срещне с Бога. Да се срещне с Христос, който дойде в плът тук на земята и който на всяка една литургия в Тайнството Евхаристия предлага своето тяло и своята кръв за вярващите, за онези, които вярват в него. В този смисъл християнинът, колкото повече се стреми да бъде в храма, да бъде на богослужението и да затвърждава тази връзка с Бога, толкова по-добре се чувства в духовния си живот и в тези отношения между Бога и човека. Когато християнинът страни от храма, когато християнинът се сеща само по празниците, да запали дадена свещ или пък да се помоли, тогава, когато има нужда, това е изкривен вид християнство. Християнството е начин на живот и действия и храмът и богослужението са част от този живот.
– Обществото ни напоследък е много разделено. Трябва ли да се случи апокалиптично събитие, за да сме по-обединени?
– Не е необходимо да чакаме нещо да ни разтресе, за да се обединяваме. Това, което е, може би, най-големият пропуск на нас, като човеци и особено, което се наблюдава по нашите географски ширини, е разединението. Всеки е индивидуалист сам за себе си, със своя егоизъм, със своето мнение. Трудно се обединяваме, трудно решаваме заедно да постигнем нещата и това се отразява в обществения ни живот. Ако ние сме сложили на една от най-важните ни сгради в нашата история и в нашия обществен живот, този призив, „Съединението прави силата“, а не го спазваме, то напразно си стои този призив. Христос, когато говори, веднъж казва, че всяко едно царство, което се разделя отвътре, няма как да устои, а рано или късно се разпада. Тоест, ако го няма единството, то тогава няма как да има просперитет и няма как да има движение напред. Всеки един от нас в обществените каузи трябва да забрави своя индивидуализъм, своето его и да даде приоритет на общото, за да има полза за всички ни.
– Какви са нагласите спрямо младите варненци? Те добронравни ли са, състрадателни, съпричастни?
– Виждам немалко инициативи, в които млади хора, ученици, студенти, се включват в благотворителни, милосърдни инициативи, което говори, че човек независимо в какво време живее, душата, както казва и Тертулиан, душата на човека е християнска. Тоест тя има тези християнски добродетели на милосърдие, на любов, на състрадателност, така че те не са чужди и на младите варненци, но пак казвам, че е необходимо, може би, много повече да се работи в това отношение – да канализираме тази добродетелност, която имаме, която ни е дадена и да я развиваме. Християнската вяра, християнското благочестие дава възможност на човек да развива тези добродетели във всяка една минута на своят живот. Не кампанийно, но само по празниците, но винаги когато среща мъката, страданието, болестта и нуждата на хората.
– Науката все повече обяснява свръхестествени явления. Възможно ли е скоро тя да докаже съществуването на Бог?
– Когато говорим за науката, тя има други приоритети и надали има за задача да докаже съществуването на Бог. Онези, които вярват в Бога, на тях не им е необходима науката за някакви доказателства, нито пък тези, които се оправдават и казват, че Бог не съществува, надали науката ще спомогне за тяхната вяра. Но това, което можем да кажем, познавайки едни от най-известните учени, които са допринесли със своите научни открития и са променили начина ни на живот във вековете, почти всички от тях са били вярващи хора. И както казва един учен велик, ще го цитирам по памет – На дъното на всяка една епруветка стои вярата в Бога. Тоест тези хора в своите открития са виждали, че зад всичко онова, което съществува, зад тези закони, които са вплетени в природата, в творението, в нашия свят, стои творческата личност на Бога и неговия замисъл за човека. А иначе за вярващия човек доказателства научни не са необходими, вярващия човек чете Божието Слово, има опита от връзката си с Бога, който опит е изключително богат и няма нужда от доказателства, излишни и външни.
– Възможно ли е богословието да достига до хората чрез мобилни приложения, технологически решения, социални мрежи, реклама или това не е по канона?
– Църквата винаги е използвала, във всяко едно време, още от самото начало, от Апостолската проповед, всички възможности, които дава обществото или постиженията на времето, за да може Божието Слово да достигне до повече хора. Не е чуждо за мисията на църквата използването на интернет пространството и на всякакви социални мрежи и това се случва постоянно. Различни свещеници, духовници, миряни се стремят да организират сайтове, да организират групи, страници, в които да споделят своя християнски опит, да споделят за своята вяра, да публикуват християнски текстове. Виждам, че това до голяма степен води и допринася за една разгърната мисия, макар и в интернет пространство, тя има за цел да доведе човека до храма Божий, той да участва активно в църковния живот. Църковният живот няма как да бъде пренесен в интернет пространството, той е реален и той е жив и се случва в храмовете, в енориите, но пък това интернет пространство и възможностите, които дава съвременната техника се използват, за проповядване на Божието Слово, вдъхновяване на човека и път към Бога.
– В заключение, какво е вашето напътствие към варненци, които не са религиозни, но са в духовна и социална нужда?
– Бог е един за всички, независимо дали е вярващ или невярващ човек, Бог се грижи за всички. Моето послание към тези хора е те да търсят пътя на истината, да търсят пътя на вярата. Притеснително е, да, телесното състояние на човека, мъката, която изпитва, затрудненията, които има, но когато човек е духовно свободен, когато е познал истината, когато живее с вярата, този човек е могъщ да премине всяко едно изпитание и да върви напред в своя живот.
Рождественските звънчета не само оповестяват идването на Христос, но и ни напомнят за необходимостта от обединение, смирение и любов към ближния. Думите на отец Дончо Александров са като светлина в днешния разделен свят, като покана да открием хармония и смисъл в душите си. В тези празнични дни нека не забравяме, че вярата е мостът между нас и Божията милост, а добродетелите – нашият най-добър дар за света. Нека Рождество ни вдъхнови да бъдем по-светли, по-добри и по-близо до Бога.
