Редакция "Нова Варна"
Старите варненци помнят, че през 1929 г. замръзва Черно море и цялото крайбрежие, а не само в пристанищата. Температурите в ония февруарски дни падат до -24.3°С. Дебелината на леда достига до 30-40 см. По замръзналото хора са се пързаляли с кънки. Други вадили масички и грамофони и седнали да пият и замезват насред морето.
На север бедствено било положението чак до Варна, където дебелината на леда надхвърлила 30 сантиметра. Във вестник „Варненска поща” от 14 февруари е описана драмата на английския кораб „Лайт оф Патрос”, опитващ се безуспешно да напусне пристанището. Морето носело големи ледени късове и ги натрупвало на етажи по варненския залив и цялото крайбрежие. Хора разказват, че 80-километровото разстояние до нос Емине можело да се измине пеша по ледената магистрала. В сковалия студ лебедите били изядени от вълците по Дунава и във Варненско, предава „Стандарт“.
Зимата на 1922 година, се счита за една от най-мразовитите у нас. Възрастни хора си спомнят, че тогава река Дунав спира и замръзва като на снимка. Хората са можели да стигнат до съседна Румъния вървейки по леда. Първи обаче се възползвали от положението румънските вълци, които преминали необезпокоявано и похапнали на воля от стоката на българските стопани.
България е под няколко метра сняг и през 1954. В някои градове снегът стига чак до покривите на къщите. Именно тогава е най-дългото замръзване на Дунава – цели 89 дни, от 21 декември 1953 година до 19 март 1954 година, като пълното замръзване е било 66 дни.
Рекордни снеговалежи паднали и през януари 1963 г. Тогава комунистическата власт призовала гражданите да излязат и да чистят улиците. Това обаче било непосилна задача дори за военните, камо ли за обикновените хора, въоръжени само с метли и лопати. Най-щастливи били децата, които си устройвали всякакъв род забавления. Едно от най-екстремните било да скачат в преспите от втория етаж на блокове и къщи.
