30 декември: Почитаме паметта на щедра мъченица

Днес е 30 декември. На този ден църквата почита света мъченица Анисия, която била родом от Солун.

Тя била надарена с всички земни блага. Анисия била родена в благочестиво и много богато семейство.

От детство обикнала Бога повече от всичко на света и с радост изучавала Неговия закон, усърдно се стараела да изпълнява Неговата воля. Нейният ум и красота били необикновени.

Тя бързо напредвала във всички науки, и родителите ѝ не могли да се нарадват на дъщеря си. Но още от ранна младост Анисия преживяла голяма скръб – тя се лишила от добрите си родители. След смъртта им тя останала единствената наследница на огромното имение.

Паднало ѝ се несметно количество всякакви богатства: имоти, пари, златни и сребърни съдове, многоцветни облекла, украсени със злато и бисери. Но това богатство не радвало Анисия, а я плашело.

Тя знаела, че в богатството има много изкушения, че то често възбужда в човека гордост и пустославие и че лесно отдалечава от Бога. Боейки се от тия изкушения, Анисия непрестанно молела Бога за помощ, молела Го да я упъти да употреби даруваното богатство за полза, а не за погубване на душата си.

Накрая решила да раздаде всичко на бедните. Тя посещавала болници и затвори, носейки на нещастните щедри помощи.

В тая доброволна бедност, всред лишения от всякакъв род, тя почувствала повече душевна радост, отколкото мнозина богати в разкошните си дворци, защото не богатството съставя щастие за човека, а спокойната съвест и вътрешният мир.

По това време имало ужасно гонение против християните и който убивал християнин, не се смятал по закона виновен в убийство.

Веднъж Анисия отивала на църква и забелязала на улицата необикновено явление: този ден езичниците извършвали някакъв идолски празник.

Един войник видял Анисия и извикал да спре, понеже искал да я принуди да принесе жертва на идола. Изплашената девойка се прекръстила. Войникът я запитал: „Коя си ти и къде отиваш?” – „Аз съм рабиня Христова и отивам на църква” – кротко отговорила Анисия. – „Няма да те пусна – казал войникът. – Принеси жертва на нашите богове!” – и след това я хванал, за да я заведе в езическия храм.

Анисия се съпротивила. Тогава той извадил меча си и я убил (298 г.). Самите езичници укорили войника за неговото жестокосърдие, като видели убитата невинна млада девойка. Християните с благоговение погребали тялото ѝ.