Днес отбелязваме големия празник Богоявление/Йордановден. Той се чества всяка година на 6 януари. Според легендата, на този ден Йоан Кръстител е покръстил Исус Христос в река Йордан. Българите наричат този празник Йордановден. Много хора празнуват имен ден. Повод да почерпят имат всички, които носят имената: Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Боголюб, Боголюба, Божан, Божана, Дана, Боян, Богдан, Богдана, Борислав, Борислава, Божидар, Божидара, Бончо, Божил.
На Богоявление се извършва освещаване на водата и се чества с литургия и празничен водосвет.
Църковният служител хвърля кръст във водата, а мъжете и ергените скачат след него и се надпреварват за да го извадят. Обичаят се извършва в река, езеро или море.
Според поверието, късметлията, който успее да извади кръста от ледените води, ще бъде здрав, щастлив и честит през цялата година.
На водата където е хвърлен кръста се приписва лечебна сила и затова на този ден там се къпят болни.
Според друго популярно поверие, ако хвърленият кръст замръзне във водата, годината ще бъде успешна и плодовита.
Третата и последна „кадена вечеря“ се нарежда в навечерието преди празника. Както и на предишните вечери, за трапезата се приготвят само постни ястия: жито, прясна пита, боб, варено зеле, сърми с ориз или булгур и други.
Йордановден няма как да мине и без т. нар. мъжко ледено хоро. Всяка година на Йордановден стотици се събират в Калофер, за да наблюдават легендарното мъжко хоро в ледените води на Тунджа. Този обичай е съществувал още преди Освобождението от турско робство и уникалното е това, че никъде другаде в България не се практикува. Мъжете пеят „Залюбила е Василка двама“ и „Тунджа, Тунджа“. След местните влизат и гостите. Десетки мъже се потапят в Тунджа, а някои от тях стоят повече от 20 минути.<След хвърлянето на кръста и предаването му на най-малкия участник, той го изважда на брега и започва същинското мъжко хоро в ледените води на Тунджа. След това хорото продължава още най-малко десетина минути./p>