Какво гласи новата поправка?
Днес парламентът прие ключова промяна в Закона за Българската народна банка (БНБ), която ясно регулира ролята на управителите и подуправителите на БНБ в случай на назначение за служебен министър-председател. Тази поправка е част от преходните и заключителните разпоредби на държавния бюджет за 2025 година.
Според новата разпоредба, ако управителят или подуправител на Централната банка даде съгласието си да заеме поста на служебен премиер, то те са задължени да подадат оставка от текущата си позиция в БНБ.
Разпоредбата цели по-ясно прилагане на член 99, ал. 5 от Конституцията на Република България, който регламентира процеса по назначаване на служебен кабинет в случай на политическа криза и невъзможност за формиране на редовно правителство.
Как се избират кандидатите за служебен премиер?
Въз основа на Конституцията на Република България, президентът има право да назначи служебен премиер след консултации с всички парламентарни групи. Сред кандидатите за тази временно изпълняваща функция могат да бъдат:
- Председателят на Народното събрание;
- Управител или подуправител на БНБ;
- Председател или заместник-председател на Сметната палата;
- Омбудсманът или негов заместник.
С новата поправка обаче всеки управител или подуправител на БНБ, който приеме предложението за служебен премиер, ще трябва да освободи своя пост в Централната банка.
Какво следва при подаване на оставка?
Поправката също така изисква избор на нов управител или подуправител не по-късно от един месец след подаването на оставката на предишния титуляр.
За този преходен период функциите на управителя ще се изпълняват от определен от самия управител заместник сред действащите подуправители на БНБ.
Може ли управител или подуправител на БНБ да откаже предложението?
Депутатите уточниха, че новата разпоредба също позволява даден кандидат от БНБ да откаже предложението за заемане на длъжността служебен министър-председател.
Промяната в контекста на политическата стабилност
Настоящата поправка има за цел да гарантира структурна яснота и максимална ефективност при изпълнение на институционалните роли в случай на назначаване на служебен кабинет. Това отразява усилията на законодателите за по-стабилна правна и управленска рамка при политически предизвикателства.
