Български надписи са открити в манастири в Стария град на Йерусалим

Открития, скрити сред вековните стени. Има свидетелства за българско присъствие в Светите земи. Надписи в Йерусалим разкриват богатата ни история.

Няколко манастира в стария град на Йерусалим и околностите му пазят български надписи, датирани от османския период. Това сочи проучване, публикувано в том 15 на израелското научно списание „Антикот“. Използвайки модерни технологии като мултиспектрални и RTI изображения, екипът от изследователи Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за антики успява да разкрие избледнелите графити върху каменните стени на няколко исторически обекта.

„Тези находки ни позволяват да реконструираме историята на източното християнство в Йерусалим през османския период, като подчертават българската следа в поклонничеството към Светите земи“, споделят авторите на проучването.

Ключови открития в манастирите

Изследването документира надписи в три основни манастира: „Свети Теодор“, „Предтеча“ и „Свети Хараламбос“. Надписите включват и имена на български поклонници, оставили своите маркери върху историята.

Манастир „Свети Теодор“

В този манастир е открит надпис с текст: „Хаджи Стойко от Котил. Година 1776“. Това идентифицира българския град Котел, известен като център на текстилната промишленост от XVII век. Според изследователите, икономическият подем на тази епоха е позволил на много заможни граждани да осъществяват поклоннически пътувания до Йерусалим.

Друг открит надпис гласи: „Хаджи Стан. Хаджи Йованчо. Хаджи Иван. Хаджи Филип. От Габрово. 1794“. В проучването е отбелязано, че Габрово е бил един от водещите центрове на Българското Възраждане, което допълнително подчертава икономическата роля на региона в османския период.

Манастир „Предтеча“

Надписи открити тук включват:

• „Хаджи Георги. 1842 г. от Каменица. От (манастира) Свети Георги в Белащица.“
• „Хаджи Константин монах.“
• „Хаджи Михаил свещеник от Истанбул.“

Изследователите отбелязват, че през османския период в Истанбул е живяла значителна българска общност.

Манастир „Свети Хараламбос“

Този манастир разкрива надписи, които хвърлят светлина върху поклонническата активност на българи от различни краища на страната:

• Подробен надпис от 1874 г. изброява поклонници от Стара Загора и Оряхово, сред които „Хаджи Тодор Коюв и децата му: Хаджи Гьорги (и) Хаджи Мария.“
• Друг надпис от 1881 г. гласи: „Хаджи Атанас от казата Солун, от село Негован.“ Това селище, според изследователите, е известно като един от центровете на българския национализъм в Македония.

Графити, свързващи миналото и бъдещето

Наред с личните имена и дати, изследователите са открили и печати на български търговци, извършвали дейност в редица европейски градове като Буда, Виена и Нови Сад.

Проучването подчертава значението не само на тези гръцки манастири в световен мащаб, но и ключовата роля на българското поклонничество в християнската история на Йерусалим.