В предаването “Активни варненци”: Как уличното изкуство развива младите (ВИДЕО)

В предаването „Активни варненци” днес ще Ви запознаем с младежки инициативи за улично изкуство като начин да се влияе на подрастващите. Как танците насърчават подрастващите да преодоляват зависимости, вандализъм и агресия, ще разберем от нашия гост – Пламен Сашев.

Той се занимава успешно с хип-хоп танци и реализира различни събития, инициативи, фестивали по улиците на Варна. Пламен Сашев девет години се занимава професионално с футбол, но днес е лидер на най-големите танцови фестивали в България, насърчава интеграцията на младите и борбата с антиобществени явления.

Разговорът засяга интересите на подрастващите днес. Младите в момента все повече се интересуват от дигиталната страна на нещата и да са известни.

“Всичко това, което е модерно от днешния ден, те го искат, защото може би това ги храни по някакъв начин, което може и да е добре, но начинът по който се прави е важен, защото много често виждаме младежи и деца, които правят всякакви глупости буквално, само и само да имат разпознаваемост”

“Искат да бъдат известни на всяка цена.  Т.е. хората в днешно време не са готови да платят цена за това да бъдат известни и не знаят всъщност каква отговорност се носи, като си известен. Че си пример за подражание за деца, пред по-големите подрастващи”.

“И повечето хора не искат да бъдат известни с това, че са най-добър футболист, най-добър стругар, най-добър танцьор и нещо от това, за което си трябва специализация в някаква посока, която дава стойност на обществото под някаква форма”, посочва Сашев.

“Но това съдържание, макар да е успешно, всъщност подвежда, защото то макар да събира много харесвания и да става известно и да достига голяма популярност, може и след 24 часа да бъде забравено”, казва още той.

„Ако вземем, например, известните изпълнители и певци от 80-те, които са икони или харесвани да ги слушаме, това е останало във времето, докато в днешно време и в музикален план, ако споделяме такива, дето изгряват, правят 2 песни и след което се забравят че съществуват.“

Според Пламен това е индикатор за това, доколко една информация е ценна и значима. А също е много важна средата около младите, като родителската намеса има значение и как тя ги насочва в разни посоки.

„Но истината е, че в днешно време, модерността е такава, че бързо привлича младите към неправилното, или към вандализма, но смятам, че повечето деца са много умни, много интелигентни. Въпреки всички неща, които се случват, децата които разсъждават имат приятели около себе си и бързо се откъсват от вредните дела“.

Според Пламен Сашев, обаче младите не се интересуват от политика под никаква форма и не познават своите права. Като да излязат и гласуват, или пък да доведат някакво свое мнение в определена посока, та хората, които управляват да се съобразят с това.

„Аз съм ставал свидетел на общински съвет, където младите са изисквали нещо, и после всички там това са го гласували. Така че ако младите хора са по-активни, търсещи, искащи, няма как да не се съобразят с тях, и те ще живеят в една по-добра държава, в по-добър град.“

Пламен споделя, че съвременното изкуство може да накара младите да се интересуват повече от гражданските въпроси и то да изразява мнения чрез танц, д музикален клип, с рисунка или ако някой е правил някаква активност дълго време.

„Така хората може да видят резултата от това, че един човек е творил в една посока с една идея, а така той неимоверно привлича хора около себе си. Е то е ясно, че човек харесва едно, а втори човек харесва второ, и т.н., т.н., не може всеки да харесва всичко. Но когато един човек е постоянен в действията си, във една и същата посока, хората си казват, че този човек е постоянен и харесват това, което той прави и го проследяват. Т.е. постоянството и даването на смисъл на това, което правиш, според мен, винаги привлича хората от една или друга форма, когато им дадеш смисъл.“

Пламен завършва срещата с апел към родителите да не спират младите по пътя им към техните търсения. „Защото тогава те губят детското, губят смелостта си, губят мечтите си. И така не успяваме да изградим нещо, което да допринася за обществото в бъдеще.“

Цялото интервю тук:

По публикацията работи: Николай Танчев