Унгария обяви оттегляне от Международния наказателен съд в деня на посещението на Бенямин Нетаняху
В историческо решение, което разтърси международната общност, Унгария обяви оттеглянето си от Международния наказателен съд (МНС). Новината беше съобщена във Facebook от началника на кабинета на премиера Виктор Орбан – Гергели Гуляш, в първия ден от посещението на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху в Будапеща. Заповедта за оттегляне е голям политически ход, отекващ далеч извън границите на страната.
Будапеща – сцена на дипломатическа драма
Посещението на Нетаняху в Будапеща идва след като през ноември 2022 г. Орбан изрично го покани с обещанието, че Унгария няма да го арестува. Тази покана беше отправена ден след като Международният наказателен съд издаде заповед за арест на израелския премиер за предполагаеми военни престъпления в Палестина, по-конкретно в ивицата Газа.
Новината за оттеглянето беше обявена на 3 април – началната дата на първото посещение на Бенямин Нетаняху в Европа след избухването на войната между Израел и Хамас през 2023 г. В съобщението си Гуляш заяви: „Правителството ще започне процедурата по оттегляне днес в съответствие с конституционната и международната правна рамка.“
Оттеглянето е формален процес
Според международните правила, оттеглянето на Унгария от МНС ще влезе в сила след една година. Процедурата започва с официално уведомление до генералния секретар на ООН. Към момента съдът все още не е коментирал официално решението на Унгария.
Унгария става третата държава, която се оттегля от Международния наказателен съд, след Бурунди и Филипините. Решението би могло да доведе до значителни международни последствия, тъй като съдът, основан през 2002 г., е създаден с цел да гарантира справедливост при най-тежките престъпления, когато държавите не могат или не желаят да действат сами.
МНС: Нисък процент осъдителни присъди и големи предизвикателства
МНС, разположен в Хага, има подкрепата на 125 държави членки. До момента съдът е разглеждал над 30 дела, свързани с предполагаеми военни престъпления, престъпления срещу човечеството, геноцид и престъпления срещу правораздаването. Въпреки това, институцията се сблъсква със сериозни предизвикателства, като бавно процедиране и ограничен достъп до ресурси и влияние.
Някои от най-влиятелните държави, включително Русия, САЩ, Китай и Израел, не признават юрисдикцията на МНС. Това възпрепятства съда да разследва техни граждани или да налага наказания. През 2020 г. САЩ дори наложиха санкции на ръководители на МНС под управлението на тогавашния президент Доналд Тръмп, когато институцията започваше разследвания срещу американски граждани и съюзници като Израел.
Дългата връзка на Унгария с МНС
Унгария подписа Римския статут през 1999 г., а две години по-късно по време на първия мандат на Виктор Орбан го ратифицира. Въпреки това, Будапеща така и не обнародва свързаната с него конвенция, като се позовава на конституционни съображения. Именно поради този факт страната твърди, че няма правно задължение да спазва или прилага решенията на Международния наказателен съд.