Баща от Мианмар сам търси дъщеря си след срутването на мост при земетресението
След разрушителното земетресение в Мианмар, което взе над 3000 жертви, един мъж е принуден сам да търси тялото на дъщеря си, след като тя пада в река при срутването на мост. Ситуацията подчертава липсата на спасителни операции в обхванатите от разруха райони. Международната помощ вече започна да пристига, но за много семейства като това на отчаяния баща времето изтича.
Трагедия на моста: Неизбежното срутване
„Прибирахме се по моста, когато усетихме, че земята започва да се тресе. Спрях мотоциклета, защото мислех, че е спукана гума. Тогава обаче разбрах, че това е земетресение“, разказва мъжът, пише Ройтерс.
Мостът, който е служил за основна връзка между два региона, започва да се тресе силно и само за секунди се срутва. „Извиках на дъщеря ми да се държи за мен, но изведнъж тя и мотоциклетът паднаха в реката. Аз също паднах във водата. Успях да изляза на брега, но тя остана в реката. Започнах да я търся веднага“, споделя със сълзи на очи бащата.
Битка със съдбата: Няма помощ, само надежда
Оставен на произвола, без спасителни екипи в района, мъжът е принуден сам да организира издирването на дъщеря си. „Трябва сам да наема водолази за издирването. Трудно ми е да им платя за търсенето, но трябва да го направя сам. Никой не е тук, за да ми помогне“, каза бащата и добавя, че ще плати 200 щатски долара, ако водолазите намерят тялото ѝ.
Въпреки че дълбоко в себе си знае съдбата на дъщеря си, все още пази надежда за чудо.
Мащаб на бедствието: Хиляди жертви и тежки условия за работа
Земетресението в Мианмар не само е отнело живота на над 3000 души, но е оставило и стотици изчезнали. Още по-трудно е достигането до засегнатите райони, тъй като предстоят несезонни дъждове. Ситуацията допълнително се усложнява от продължаващия конфликт в страната, който възпрепятства координацията и доставката на хуманитарна помощ.
Международни спасителни екипи вече са на място, но в провинции като тази все още липсва навременна помощ. Много семейства, подобно на този баща, са оставени сами да се справят с бедствието – и с мъката.