Български учени с пробив в клетъчната биология: изследването им на корицата на престижния Nature Cell Biology
Млади български учени направиха впечатляващо откритие в областта на клетъчната биология, като проследиха динамиката на човешките хромозоми по време на митоза (процесът на делене на клетките). Научният им труд, озаглавен „Supra-second tracking and live-cell karyotyping reveal principles of mitotic chromosome dynamics“, бе публикуван в реномираното издание Nature Cell Biology и стана акцент както на корицата на хартиеното издание, така и на официалната му уебстраница.
Този успех е пореден пример за научния потенциал на България и развитието на интердисциплинарните изследвания, извършвани с помощта на модерна инфраструктура и иновации в сектора.
Екипът зад пробива
Отговорни за това постижение са младите учени от Института по молекулярна биология към БАН. Сред основните действащи лица са:
- Румен Стаматов – докторант и първи автор на публикацията, завършил магистратура в университета „Дюк“ и бакалавърска степен в Университета на Пенсилвания;
- Доц. Стойно Стойнов – ръководител на проекта;
- Соня Узунова – постдокторант;
- Йоана Кичева, Тавиан Благоев и Мария Карабоева – студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, които активно са взели участие в изследванията.
Екипът е подкрепен и от четирима талантливи стажанти, сред които Петър Жотев – студент в Тринити Колидж, Кеймбридж, и трикратен златен медалист от Международните олимпиади по биология. Към проекта се включват и студенти от Софийския университет: Мария Генджова, Айлян Ахмед и Дея Колева.
Как е постигнато откритието?
Изследването използва комбинация от най-съвременните технологии, обхващащи различни научни дисциплини като молекулярна биология, биофизика, биоинформатика и изкуствен интелект. Учените успяват да проследят динамиката на всички човешки хромозоми в реално време по време на митозата – задача, която до момента бе считана за научно предизвикателство.
Подобни изследвания изискват не само дългогодишен опит и тясна специализация, но и технологична подкрепа. Екипът е имал достъп до модерна апаратура, закупена с помощта на Министерството на образованието и науката чрез Националната пътна карта за научна инфраструктура. Центърът за съвременна микроскопия към Института по молекулярна биология е изиграл ключова роля в изпълнението на проекта.
Значението на откритието
Този научен пробив не само представя България на световната карта в областта на науката, но и предлага нови възможности за разширяване на фундаменталните знания за клетъчното делене – процес, чието разбиране е от съществено значение за лечението на редица заболявания, включително рак.
С иновативните си методи и амбиция, младите български учени доказаха, че не е нужно да напускаме страната, за да постигнем резултати на световно ниво.
