Велики петък е най-тъжният и мрачният ден за Иисус Христос. В този ден Той е подложен на разпит, а Пилат, манипулиран от тълпата, която вика „Разпни Го“, произнася тежка присъда. В този ден Божият син преживява множество унижения, болки и страдания.
Този ден свидетелства за разпятието на невинния Агнец, „което страда за нашите беззакония и е мъчен за нашите грехове“, принесен в жертва за изкуплението на цялото човечество. Небето и земята се раздират, слънцето скрива светлината си, а тъмнина спохождва Голгота.
Това е денят, в който Божият Син умира на кръста, считан за най-позорен разбойник. На Велики петък Той е положен в каменен гроб, пред който властите оставят стража и огромен камък. В църквите се извършва Неговото опело.
Денят е особен и с много строг пост: Църквата постановява, че не трябва да се яде или пие нищо (дори вода). Убедеността е, че на Велики петък дори птиците не пеят, а всяко същество страда заедно с Господа. През този ден никой не работи.
Богослужението на Велики петък
На утринната служба (вечерта на Велики четвъртък) се четат дванадесет откъса от Евангелието, описващи страданията на Христос. Вярващите държат запалени свещи, символизиращи светлината на Спасителя в тъгата на Неговите страдания.
На Велики петък не се служи Света литургия, а се извършва богослужение, познато като Царски Часове. На вечерната служба се припомнят страданията, смъртта и погребението на Христос.
Преди службата в храма се подготвя „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницата — плат с изображение на разпнатия Спасител, символизиращ саванът, с който е завито Неговото тяло. Вярващите идват, поклонят се и полагат цветя, символично преживявайки момента на смъртта Него.
По време на вечерното богослужение Плащаницата се изнася и се извършва особено опело, посветено на страданията на Христос. Един от песнопенията се нарича „Плачът на Богородица“ – молитва в памет на страданията на Дева Мария, стояла до кръста на своя Син.
След изнасянето на Плащаницата, с нея се обикаля около храма, символизирайки погребението на Христос. В края свещеникът я поставя в „гроба“ в центъра на храма.
Поклонението на плащаницата продължава до късно в събота вечер, когато се внася обратно в олтара, точно преди великденското шествие.
Минаване „под масата“ на Разпети петък
Мнозина асоциират Велики петък с минаването „под масата“. Това действие, обвързано с суеверия за здраве и късмет и опрощаване на греховете, не е в съответствие с християнските учения. Всички действия в църквата на този ден трябва да се извършват с вяра и поклонение.
След службата, вярващите поднасят цветя пред гроба Христов, изразявайки уважение и почит. Свещеникът дава цвете за благословение, символизиращо надеждата за Възкресение.
Забрани в деня
На Велики петък се налагат много забрани, които трябва да се спазват:
- Не се шегувайте или забавлявайте, тъй като се счита за грях.
- Не яжте преди изнасянето на Плащаницата.
- Избягвайте работа, почистване и домакински задължения.
- Забранени са празниците, като рождени дни и сватби.
- Избягвайте завист, злоба и раздор.
Честване на светец
На този ден се почита паметта на свети мъченик Виктор. Неговото име означава „победа“. Той бил войник и, отказвайки да се поклони на идолите, получил смъртна присъда.
