Възраждане на природата и традициите: Всичко за Гергьовден – символика, обичаи и курбанът за здраве и благополучие
На 6 май българите празнуват Гергьовден – един от най-обичаните и почитани празници, символ на пролетта и новото начало. Гергьовден бележи стартa на стопанската година, когато природата се пробужда, а хората се обръщат към ритуали за здраве, плодородие и благополучие.
Значение и история на Гергьовден
Гергьовден, наред с Великден, е един от най-важните пролетни празници в България. Той е посветен на Св. Георги Победоносец – покровител на овчарите и стадата. В този ден празнуваме възраждането на природата, изпълнена с аромата на цветя, треви и билки.
Интересен факт е, че празникът се чества не само от християните, но и от мюсюлманите под името Хъдърлез, в чест на праведника Хазър (Хизр, ал-Хадир, ал-Хидр). В православната традиция, Св. Георги получава мъченическия си венец на 23 април, но в България Гергьовден се отбелязва на 6 май.
Обредни хлябове и украса за плодородие
Празничната подготовка за Гергьовден започва от вечерта на 5 май с месене на обредни хлябове. Те се приготвят в чисти нощви с така наречената „мълчана вода“, а жената или девойката, която меси, е облечена празнично и украсена със зеленина. Хлябовете се покриват с женска риза за плодородие и се украсяват със свежа китка – символ на новия живот.
В деня на празника домовете, иконите, кошарите и стопанските постройки се украсяват със здравец, чимшир, коприва, билки и цъфнали клонки, за да се привлече здраве, късмет и изобилие.
Първа паша, обреди и традиции за благополучие
В ранните часове сутринта стадата се извеждат на първа паша, следвана от първото обредно доене на овцете за годината. Първата овца се окичва с венец от зеленина, а ведрото за мляко се украсява с цветя, завързани с червен конец или мартеница. Доенето става през венец и обреден кравай, а после хлябът се раздава на животните за здраве и по-голям прираст.
Смята се, че Св. Георги обхожда нивите на своя кон и благославя плодородието. Земеделците ритуално посещават нивите и заравят великденско червено яйце за защита от градушка и лоши сили.
Гергьовският курбан – обред за здраве
Централно място на празника заема курбанът – „гергьовското агне“. Жертва се принася от първото мъжко агне за годината, което трябва да бъде здраво и с бяла козина. Преди заколването животното се отвежда до църква или над него се чете молитва.
С кръвта от курбана се бележат ритуално челата на децата и вратата на дома, защитавайки ги от зли сили и носейки здраве през цялата година.
Любовни и здравни обичаи на Гергьовден
Традициите в различните краища на България повеляват момчетата и момичетата да връзват люлки под плодни дървета, да се люлеят и пеят любовни песни. Всеки се кичи със зеленина, за да привлече жизнената сила на природата. Майките докосват децата си с букова клонка за здраве, а сутрин всички се търкалят в росната трева, берят билки за лечебна сила и посещават целебни извори (аязма).
Празничната трапеза на Гергьовден
На Гергьовден семейството и приятелите се събират около богата празнична трапеза. Задължителни са обредните хлябове, пресният чесън, млечните продукти, дроб сармата, баницата, виното, вареното жито и, разбира се, гергьовското печено агне. В някои райони вкусват първото мляко от издояната овца или приготвят специфични ястия като сутляш.
Традицията повелява трапезата да бъде навън – на зелена поляна или в църковния двор, под звуците на гергьовско хоро, което продължава до късно вечерта.
