Много риболовци се похвалиха в социялната мрежа Фейсбук, че уловът на сафрид е много добър. В събота на Морска гара Варна „почти нямаше празно“ коментират мъжете. “ Всички които бяхме там, останахме доволни“ гласи друг коментар. Подобно е положението и в Каварна. Там пазарът е пълен с прясна риба.
Сафридът е от семейство Carangidae, което е в близка родственост с тези на лефера и на лаврака. Главата му е голяма и е приблизително една четвърт от общата дължина на рибата. Когато сафридът е току-що уловен, кожата на горната част на тялото и главата са тъмно сиво-сини и със зеленикави оттенъци; долната част на тялото и главата са сребристо бели, с метален блясък и виолетов оттенък, а коремът е бял. Тъмното петно на ръба на капака на хрилете е друга отличителна маркировка на сафрида. Ситния сафрид наричат граца, а едрия – хаймана. Виж за локалните и чуждите имена на сафрида.
Сафридът се среща във водите от островите Кабо Верде до Гибралтарския проток, включително и в Средиземно и Черно море и на север по протежение на Атлантическия океан и Северно море. Сафридът е най-труден за улов по време на размножителния период, тъй като тогава рибките са разпръснати или са в малки групи.
По-големите риби сафрид мигрират, като пътуват на север през лятото и могат да достигнат чак до норвежкото крайбрежие на Северно море през септември. На север сафридът зимува по ръба на континенталния шелф от Ирландия към Бискайския залив, Северно море и Ламанша.
