Над 190 населени места в България са останали без жители

Къде са умиращите села на България?

Според последните данни на Националния статистически институт, 199 населени места в България нямат нито един жител. Само столичният район „Люлин“, най-големият у нас, има повече жители, отколкото цели области като Видин и Габрово. Тревожната тенденция към обезлюдяване засяга основно малки общини като Трекляно в Кюстендилско, където живеят едва 522 души, съобщава БНТ.

Административната карта и демографските промени

Въпреки че административната карта на България остава непроменена с 28 области, 265 общини, 5256 населени места и 4999 села, броят на умиращите села расте. Населените места без население се увеличават, а това се отразява трайно върху регионалното развитие и поминъка на местните общности.

Без живот в Богдановци и още осем села от Софийска област

Богдановци, някога дом на най-голямата запасна база на Строителни войски, днес е едно от деветте села в Софийска област, изцяло обезлюдени. До там води асфалтов път, който свършва три километра преди населеното място, а природата бавно заличава последните следи от човешко присъствие.

Един от последните хора, пазители на духа на тези места, е 78-годишният Владимир Фильов. Той поддържа малкия храм „Света Троица“ в близка махала и разказва за трудностите да останеш единствен обитател — от кражби до липса на човешко присъствие. „Мен сега ме е страх да ходя в София… Това бяха хубавите години“, споделя Фильов пред БНТ.

Статистиката зад обезлюдяването

Учени отчитат, че в 23% от населените места в България живеят между 1 и 49 души – тенденция, която ще се задълбочава, особено в Северен Централен и пограничните райони. Емиграцията и ниският темп на завръщане, дори след пандемията от Ковид-19, създават сериозни предизвикателства пред бъдещето на селата.

Пустеещите села на Габровско

В Габровска област 64 села са напълно обезлюдени. Оцеляват предимно големи ферми и крупни бизнеси, докато малките магазини и земеделски стопанства срещат трудности заради бюрокрация и недостиг на хора. „Изоставен район сме, няма поминък за млади хора…“, споделя Васил Маринов от региона. Къщите за гости, често собственост на заможни чужденци, не са достатъчни да върнат живота в тези села.

Истории за самота, носталгия и надежда

Жителите на малките села разказват за носталгията по отминалото време, когато малките цехове и промишлеността са осигурявали препитание. „Държавата ни е такава, управниците ни са такива. Прокудиха децата…“, казва Емилия Стоянова от село Зая. Но въпреки всичко, хора като Владимир Фильов пазят тишината на българските села жива, очаквайки празничните събори, които временно връщат живота в параклисите и старите дворове.

Обобщение и поглед към бъдещето

Умиращите села на България са тъжен, но важен показател за предизвикателствата пред демографската и социална структура на страната. Макар тенденциите да са сериозни, запазването на тези места и подкрепата за местната общност може да донесе нови възможности за възраждане на българските села.