Парламентът каза „не“ на електронната здравна книжка: Какви рискове и ползи остават за българските пациенти?

Хартиената здравна книжка остава в сила след гласуване в парламента

Днес Народното събрание окончателно отхвърли предложението за въвеждане на електронни здравни досиета и електронна комуникация за здравноосигурените граждани. След оживени дебати в пленарната зала мнозинството реши да запази досегашната система със здравна книжка на хартия. Това решение предизвика разнопосочни реакции сред депутати, пациенти и експерти в сферата на здравеопазването.

Застъпниците за електронизация: По-добър контрол и край на измамите

Идеята за електронни досиета беше предложена от представители на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ).

Те изтъкнаха, че електронната система би улеснила пациентите в управлението на техните здравни вноски и би ограничила фиктивните прегледи и хоспитализации. Планът включваше всяко отчело се медицинско или дентално събитие да бъде уведомявано чрез SMS или електронно съобщение към всеки здравноосигурен гражданин.

„Въвеждането на електронни уведомления щеше да позволи на гражданите да контролират реалните разходи на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и да се предотврати източването на средства посредством фиктивни хоспитализации“, подчерта Божидар Божанов от ПП-ДБ.

Основните доводи “против”: Бюджетни затруднения за НЗОК

ГЕРБ изрази сериозни опасения относно финансовата устойчивост на подобен механизъм. Според Лъчезар Иванов, ако НЗОК започне да изпраща SMS уведомления за всяка медицинска или дентална процедура, това би довело до сериозни разходи за здравноосигурителния фонд и би затруднило работата на институцията.

„Представете си, ако касата започне да изпраща SMS-и на всички граждани – това е огромен финансов товар“, коментира Иванов по време на дебата.

Какво означава решението за пациентите и системата?

С отхвърлянето на предложението, хартиената здравна книжка остава единственият официален документ за проследяване на медицинската история на българите. По този начин се запазва досегашната практика гражданите да нямат директен цифров достъп и контрол върху своите здравни данни и плащания. Критиците смятат, че това ще позволи на порочните практики с фалшиви хоспитализации и източване на средства от НЗОК да продължат.