На 24 май отбелязваме един от най-светлите си празници – Деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. На тази дата честваме делото на светите братя Кирил и Методий – създатели на глаголицата и първоучители на славянските народи.
Началото на празника води началото си още от началото на XIX век. Първото известно тържество в чест на двамата братя е засвидетелствано в арменска летопис от 1813 г. – в Шумен на 22 май 1803 г. Официалното училищно честване започва през 1851 г. в Пловдив по инициатива на Найден Геров.
През следващите години честванията се разпространяват в църкви и училища из цяла България – в Цариград, Пловдив, Шумен, Лом и Скопие. През 1863 г. 11 май е официално установен като църковен празник на Св. св. Кирил и Методий.
След въвеждането на Грегорианския календар през 1916 г. празникът започва да се отбелязва на 24 май. От 1990 г. този ден е обявен за официален празник на Република България.
Един от символите на празника е училищният химн „Върви, народе възродени“, написан от Стоян Михайловски през 1892 г. и композиран от Панайот Пипков през 1900 г.
