Наближава Петровден: Всичко за големия празник – от курбана с пиле до строгите забрани на 29 юни
Броени дни остават до един от най-почитаните и обичани летни празници в българския календар – Петровден. Всяка година на 29 юни православната църква почита паметта на Светите равноапостоли Петър и Павел, а народните традиции вплитат в деня пъстра палитра от ритуали, поверия и кулинарни обичаи, съхранили духа на българщината през вековете. Празникът е кулминация на жътвата и носи дълбока символика за плодородие, здраве и благоденствие.
На този ден своя имен ден празнуват всички, носещи имената Петър, Петрана, Петра, Петя, Камен, Кремена, Пенка, Пенчо, Преслава, Патриция, Павел, Павлина, Полина и техните производни.
Значението на Петровден: Пазителят на Райските порти и неговият брат
Според църковния канон, 29 юни е денят, в който се отдава почит на двамата велики апостоли Петър и Павел. В народните вярвания обаче те често са представяни не просто като братя, а като близнаци. Легендите разказват, че на Свети Петър е поверена изключително важна задача – да държи ключовете от Райските порти. Той стои на входа и с везна претегля добрите и лошите дела на всяка душа, за да реши дали да я допусне в Царството Небесно. Народните предания го описват като строг, но справедлив съдник, който е неумолим дори към собствената си майка, осъждайки я за нейните зли постъпки на земята.
Празничната трапеза на Петровден: Традиции и задължителни ястия
Петровден бележи края на двуседмичните Петрови пости, започващи след Петдесетница, които служат за духовно и телесно пречистване. Затова празничната трапеза е богата и на нея присъстват специално приготвени за деня ястия.
Курбан от петровско пиле и „бял мъж“
Основен елемент на празничния обяд е курбанът. Традицията повелява във всяка къща да се заколи най-младото пиле, наречено „петровско“, в чест на светеца. На масата задължително трябва да има и прочутото ястие „бял мъж“ (известно още като кутмач). То се приготвя от бито прясно сирене, което се пържи в масло с брашно до получаването на златиста смес. Освен това, домакините месят празнична погача, вият баница с масло и сирене и приготвят сладък тиквеник.
Обредният хляб и ябълките „петровки“
Специално за празника се приготвя обреден хляб (колак), който заедно с първите узрели за сезона ябълки, наречени „петровки“, се носи в църквата за освещаване. Едва след църковния ритуал осветената храна се раздава на близки и съседи за здраве, благополучие и за помен на починалите.
Поверия и строги забрани на 29 юни
За да бъде годината плодородна и за да се предпази домът от беди, на Петровден се спазват редица строги забрани, предавани от поколение на поколение.
- Забрана за работа: На Петровден, както и на други големи църковни празници, не се работи. Забранено е да се чисти, пере, шие или да се извършва каквато и да е тежка домакинска и земеделска работа.
- Забрана за ябълки: Съществува поверие, че до Петровден не трябва да се ядат ябълки. Вярва се, че на този ден Свети Петър раздава ябълки на душите на починалите деца в Рая и ако някоя майка е нарушила забраната, нейното дете няма да получи.
- Разпределение на труда: Според вярванията, Св. Петър разрешава жътвата да продължи само до обяд, докато Св. Павел, от когото се страхуват, че може да пусне мълнии и да запали снопите по нивите, изобщо не позволява работа в този ден.
Спазването на тези ритуали и забрани, според народните вярвания, осигурява защита на семейството, дома и реколтата от природни бедствия като пожари, гръмотевици и градушки. Така Петровден остава един от живите празници, които продължават да свързват съвременния българин с дълбоките корени на неговата вяра и традиции.
