Над 1000 контейнера, съдържащи ядрени отпадъци, бяха открити в мрачните дълбини на Северния Атлантически океан.
Опасната находка е резултат от работата на международен научен екип, който изследва екологичните последствия от една отдавна забравена, но изключително опасна практика. Новината беше потвърдена от говорител на френския Национален център за научни изследвания, цитиран от ДПА, и повдига сериозни въпроси за дългосрочната безопасност на морската екосистема.
Мисия в търсене на забравеното ядрено сметище
В средата на месеца от френския пристанищен град Брест потегли четириседмична експедиция на борда на кораба „Аталанта“ (L’Atalante). Целта на 21-членния екип от учени е ясна: да локализира, картографира и оцени състоянието на десетки хиляди контейнери с ядрени отпадъци, потопени преди десетилетия. Изследователите ще вземат проби от водата, морското дъно и дори от морските обитатели, за да установят дали и какво количество радиоактивност изтича в околната среда.
Наследство от миналия век: Защо океанът се превърна в бунище?
Между 1950 г. и 1990 г. редица държави са използвали океанските дълбини като удобно място за изхвърляне на опасни промишлени и лабораторни отпадъци, включително ядрени. Смятало се е, че огромната дълбочина (между 3000 и 5000 метра) и отдалечеността от човешка дейност са достатъчна гаранция за безопасност. Тази практика е официално забранена с международна конвенция през 1993 г., но наследството от нея остава. Смята се, че на дъното на Северния Атлантик лежат най-малко 200 000 такива контейнера, чието точно местоположение и състояние доскоро бяха пълна мистерия.
Високотехнологично изследване на морските дълбини
За да надникнат в тайните на океанското дъно, учените разчитат на най-съвременна технология. Ключова роля в мисията играе автономният подводен апарат „Юлиекс“ (UlyX). Този високотехнологичен дрон е оборудван с 3D камера и мощна сонарна система, които му позволяват да сканира дъното, да създава детайлни карти на разпръснатите контейнери и да събира безценни данни за тяхното състояние.
Каква е реалната заплаха за екосистемата?
Основният въпрос, който тревожи учените, е дали контейнерите все още са непокътнати. Според Патрик Шардон, ръководител на проекта за мониторинг NODSSUM, радиоактивността на по-голямата част от отпадъците ще изчезне естествено след около 400 години. Проблемът обаче е, че варелите не са проектирани да бъдат напълно херметични. „Контейнерите са били изработени така, че да издържат на огромното налягане на тези дълбочини, но не и да задържат напълно радиоактивността, която може да изтече междувременно“, посочва Шардон. Именно този потенциален теч и неговото въздействие върху морския живот са във фокуса на настоящата експедиция. Резултатите от нея ще бъдат ключови за оценката на една от най-големите скрити екологични заплахи, оставени ни от XX век.
