Леопард или голямо куче? Експерти от БАН размишляват по сагата в Шуменско
Сагата с мистериозния хищник, който в продължение на 11 дни държеше под напрежение Шуменския регион, навлиза в нова фаза, изпълнена със съмнения и научни спорове. Докато властите прекратиха издирването и отмениха забраната за достъп до Шуменското плато, водещи зоолози от Българската академия на науките (БАН) поставиха под сериозно съмнение цялата история. Според тях прословутата следа, сочена като основно доказателство, всъщност може да е оставена от голямо куче.
Край на издирването, но не и на въпросите
След 11 дни на мащабни претърсвания, разполагане на капани и засилено полицейско присъствие, голямата черна котка така и не беше открита. Властите официално прекратиха активните действия, а достъпът до популярното сред туристите Шуменско плато беше възстановен. Въпреки последните сигнали, че животното може да се е насочило към Разградско, мистерията остава неразгадана, а отговорите идват не от полето, а от научните лаборатории.
Становището на БАН: Следата е от куче, не от котка
Ключов обрат в случая дойде от коментара на доц. д-р Стоян Лазаров от Националния природонаучен музей при БАН. В ефира на Нова телевизия той изрази позиция, която напълно променя представата за събитията.
Научни доказателства срещу мистерията
Доц. Лазаров разкри, че неговият колега, проф. Николай Спасов, е изготвил официално становище по случая, адресирано до Министерството на земеделието. В документа категорично се доказва, че отпечатъкът в калта принадлежи на куче.
„Моят колега проф. Николай Спасов е направил двустранично становище до Министерство на земеделието, в което е доказал по научен начин, че показаната лапа като покритие е лапа на голямо куче. Категорично твърди, че това е лапа на голямо куче, няма нищо общо с котка“, заяви доц. Лазаров.
Съмнения в автентичността на видеото
Експертът от БАН отиде и по-далеч, изразявайки скептицизъм относно автентичността на видеоклипа, който даде начало на цялата сага. „За толкова време, да не може да бъде доказано, че това животно е там или го няма, е малко странно“, коментира той, поставяйки под въпрос дали изобщо има избягал леопард.
Какво би правило такова животно на свобода?
Според доц. Лазаров, дори и да приемем, че голяма котка, отглеждана от хора, е на свобода, нейното поведение би било много по-различно. Такова животно не притежава инстинкти за лов на дивеч в гората. Вместо това, то би търсило лесна плячка в близост до населени места.
„Това животно е отраснало сред хора. То няма смисъл да се крие в гъсти гори, то ще търси лесна храна“, обясни зоологът. По негови думи, хищникът би се насочил към кокошки, бездомни котки и кучета в малките села и махали. Той също така успокои, че подобен екземпляр не би нападнал човек, освен ако не се почувства директно застрашен или провокиран. В случай че животното все пак бъде заловено, неговото място е в зоологическа градина, категоричен е експертът.
