Експерти: До 15 години България може да остане без питейна вода

Защо България е „богата на вода“ по документи, но милиони страдат от недостиг?

Водната криза в България придобива тревожни размери. По данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) 258 хиляди души в 16 града и 290 села са без редовен достъп до вода. Според „Зелено движение“ реално засегнатите са 462 хиляди души в 527 населени места. Асоциацията на природните паркове добавя – 458 града и села прекарват часове или дни без капка вода.

Парадоксът „Богата на вода държава“

По документи България разполага с достъп до най-пълноводната река в Европа – Дунав, но за разлика от Румъния почти не я използваме за питейни нужди. Общият годишен воден ресурс е 100 млрд. куб. м, от които 75% идват от Дунав и не се използват в бита. Реално на разположение остават около 25 млрд. куб. м.

Причините за кризата са комплексни:

• Климатични промени – валежите намаляват;
• Амортизирана ВиК мрежа – загуби и течове;
• Кражби на вода;
• Изсичане на дъбови гори, заменени с борови насаждения;
• Липса на стратегическо управление.

Тревожната статистика за водните ресурси

Според Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) само за лятото речният отток е намалял два пъти спрямо пролетта – от 3,4 млрд. куб. м до около 1,7 млрд. куб. м. Ако липсата на валежи продължи, 2025 г. може да приключи с под 9 млрд. куб. м повърхностен воден отток – най-ниските нива от десетилетия.

Сравнение: от 1991 г. до 2020 г. нормата е 17 млрд. куб. м, а рекордът е от 1963 г. – над 30 млрд. куб. м.

Минали и сегашни сухи периоди

България е преживяла три мащабни суши през XX век – 1902–1913, 1942–1953 и 1982–1994 г. Последната е най-добре проучена – валежите в Източна и Южна България са били 90% от нормалното, а речният отток е спаднал до 75%.

Проблемите с ВиК мрежата – световен рекорд по загуби

Експертът Димитър Куманов от Българската фондация по биоразнообразие предупреждава, че загубите и кражбите по водопреносната мрежа в България достигат 60% – три пъти над средното за Европа, съобщава „24 часа“. В Плевен те са 80%, докато положителни примери са Враца и Монтана, които след подмяна на мрежата вече не са на воден режим.

Световната банка изчислява, че за обновяване на ВиК инфраструктурата са нужни 325–400 млн. евро годишно. Средната възраст на тръбите е 36 години.

Качество на водата и рисковете за здравето

МОСВ отчита, че язовирите за питейна вода са пълни на 68% и нивата намаляват трета поредна година. В 309 селскостопански райони са открити опасни вещества – хром, манган, магнезий, желязо, нитрати и дори уран.

Меморандуми за ВЕЦ-ове – нова заплаха

Спорен проект предвижда изграждане на ВЕЦ-ове по довеждащите водопроводи на язовир „Искър“. Куманов предупреждава, че това ще изтощи водоизточниците, тъй като производството на ток е по-печелившо от продажбата на вода. Подобни случаи вече има при язовирите „Тича“ и „Бебреш“.

Какво следва?

Експертите са единодушни – без намаляване на загубите на вода с поне 50%, контрол върху незаконната сеч в горите и възстановяване на хидроинфраструктурата, кризата ще се задълбочава.

Историческият урок показва, че дори при достатъчно валежи, лошото управление може да доведе до недостиг. А сега, в условия на климатични промени, ситуацията е още по-рискова.