На 23 септември 2025 г. президентът на Съединените щати Доналд Тръмп изнесе една от най-острите си и категорични речи пред 80-ата сесия на Общото събрание на ООН. В центъра на изказването му стояха две противопоставени визии: от една страна — глобализмът, който според него е довел до „ендлес конфликти и хаос“, а от друга — суверенитетът на нациите като единствена устойчива основа за мир и просперитет.
„Америка е благословена с най-силната икономика, най-силните граници, най-силната армия, най-силните приятелства и най-силния дух от всяка нация на земята.
Това наистина е Златната епоха на Америка
заяви Тръмп още в самото начало на речта си и очерта гордостта си от положението на Съединените щати и представи страната като символ на сила, стабилност и успех. „Америка е благословена… Това е Златната епоха на Америка.“ С тези думи той не само утвърди вътрешнополитическата си линия, но и се опита да покаже пред международната общност, че моделът на силна, самостоятелна държава е възможен.
Особено внимание получи темата за миграцията. „Четири месеца подред броят на нелегалните чужденци, допуснати и влезли в страната ни, е нула… Нашето послание е много просто: ако влезете нелегално в Съединените щати, ще отидете в затвора или ще се върнете там, откъдето сте дошли.“
Суверенитетът започва с контрол над границите.
Един от най-силните акценти в речта беше противопоставянето на националния суверенитет и глобалисткия модел. „Какво прави света толкова красив е, че всяка държава е уникална — но за да остане такава, всяка суверенна нация трябва да има правото да контролира собствените си граници.“
За Тръмп глобализмът е не просто погрешна философия, а заплаха за културната идентичност, сигурността и икономическата стабилност. „Целият глобалистки концепт да се иска от успешните, индустриализирани нации да нанасят болка на себе си и радикално да разрушават своите общества трябва да бъде отхвърлен напълно и тотално — и това трябва да стане незабавно.“
Тук президентът се насочи и към темата за енергетиката и климата, атакувайки зелените политики: „Казвам ви, че ако не се откажете от ‘зелената енергия’, страната ви ще се провали.“ В този контекст речта му ясно очерта критика към глобалните климатични инициативи, които според него подкопават икономическата мощ на развитите държави.
Критика към ООН и международните институции
Тръмп не спести критики към самата институция, пред която говореше. „Каква е целта на Организацията на обединените нации? ООН има огромен потенциал… Всичко, което изглежда правят, е да пишат много силно формулирано писмо и след това никога да не го последват. Това са празни думи — а празните думи не решават войни.“
Още по-остро той подчерта: „Не само че ООН не решава проблемите, които трябва, твърде често тя всъщност създава нови проблеми, които ние трябва да решаваме… Организацията финансира нападение срещу западните страни и техните граници… ООН трябва да спира инвазии, а не да ги създава и финансира.“
Тези думи показаха дълбокото недоверие на президента към мултилатерализма. Той дори изрази разочарование, че успехите му във външната политика — „в рамките на само седем месеца прекратих седем ‘непрекратими’ войни“ — са били постигнати без помощта на международната организация. „Твърде лошо е, че трябваше аз да направя тези неща вместо ООН — и за съжаление, в нито един случай ООН дори не се опита да помогне.“
Позиция срещу заплахите от тероризъм, нелегални миграция и оръжие
Друг ключов сегмент от речта беше посветен на заплахите, които Тръмп вижда пред съвременния свят. „Моята позиция е много проста: световният спонсор номер едно на терора никога не може да получи най-опасното оръжие.“ Макар да не назовава конкретно държава в този цитат, контекстът ясно насочва към опасенията за Иран. Той отправи директно предупреждение и към терористичните организации: „На всеки терористичен бандит, който контрабандира отровни наркотици в Съединените щати на Америка, моля бъдете предупредени — ще ви заличим от лицето на земята.“
Заплахата от биологично и нуклеарно оръжие също беше посочена като приоритет. „Днес също призовавам всяка нация да се присъедини към нас в прекратяването на разработката на биологични оръжия веднъж завинаги.“, а също разказа как САЩ е неутрализирала нерегламентираната ядрена програна ма Иран.
Също и темата за миграцията отново излезе на преден план, като президентът осъди „проваления експеримент на отворените граници“: „Когато затворите ви са пълни със така наречените ‘търсещи убежище’, които отвърнаха на добротата с престъпления, е време да сложим край… Всеки режим, който води до масов трафик на деца, е по своята същност зло — и точно това направи глобалистката миграционна програма.“
Призив за нов съюз на нациите и алтернативно бъдеще
В заключителната част на речта Тръмп очерта визията си за свят на суверенни държави, които не жертват идентичността си в името на глобалистки проекти, а си сътрудничат срещу реалните заплахи. „Драматично по-добро бъдеще е в нашите ръце — но за да стигнем дотам, трябва да отхвърлим провалените подходи от миналото и да работим заедно, за да се изправим пред едни от най-големите заплахи в историята.“ Той завърши с категорично послание за свобода и идентичност: „Заедно нека защитим свободата на словото и свободата на изразяване. Нека защитим религиозната свобода, включително най-преследваната религия на планетата днес — тя се нарича християнство.“
Речта на Доналд Тръмп пред ООН може да бъде разглеждана едновременно като политическа декларация и идеологически манифест. Тя съчетава самоувереност за „Златната епоха на Америка“, остри критики към ООН и глобализма, както и апел към нова международна архитектура, основана на независими, но сътрудничещи си нации.
Със силните си цитати — „празни думи не решават войни“, „ако не се откажете от зелената енергия, страната ви ще се провали“, „масовият трафик на деца е зло“ — Президентът на САЩ постави на дневен ред теми, които вероятно ще продължат да разделят международната общност. Въпросът, който остава, е дали тази визия ще намери съюзници или ще задълбочи изолацията между правителството на Доналд Тръмп и останалия свят. Едно е ясно: тази ще остане като значимо явление в дебата за бъдещето на глобалното планиране и управлението на световните политически и икономически процеси.
