Иконописта като път към вярата: Тайните на стенописите с Георги Панайотов (ВИДЕО)

В скалния Басарбовски манастир „Св. Димитър“, където вярата е вдълбана в камъка, срещаме човека, който днес ѝ вдъхва цвят и живот – зографа Георги Панайотов. Разговаряме с него в един символичен ден, 3 ноември, отреден за празник на българските иконописци в чест на Св. Пимен Зографски. Именно тук, под сводовете на съборния храм, Георги изписва стенописите, продължавайки едно вековно изкуство.

Неговата история започва не в ателие, а на калдъръма на Самоводската чаршия във Велико Търново. Едва 5-годишен, той е пленен от работата на местния зограф и срещата се оказва съдбовна. „Посещавах го все по-често, там направих първите си стъпки“, спомня си той. Отгледан в християнско семейство, храмовете винаги са били част от живота му, но детското му съзнание остава „потресено“, когато разбира, че величествените образи по стените не са дар от небето, а са сътворени от човешка ръка. Това прозрение го тласка към училището по изкуства и предопределя пътя му.

Да бъдеш зограф днес, споделя Панайотов, е изпитание за духа, изискващо ежедневна работа и пълна отдаденост. „Новите технологии колкото помагат, толкова могат и да затруднят“, казва той и обяснява, че иконописта не е просто занаят, а диалог. Диалог с архитектурата на храма, която е уникална за всяко място, и диалог с местните хора и тяхната почит към определени светци. Всеки стенопис е пречупен през тази призма, превръщайки се в неповторимо произведение.

А има ли кой да води този диалог утре? „За щастие, зографи има, интерес проявяват и млади хора“, с надежда казва Георги. Според него всичко зависи от пътя, по който човек стига до това изкуство, и най-вече – от намирането на своя учител.

Разговорът ни естествено се насочва към покровителя на това свято място. И тук зографът разкрива една от най-любопитните истории в житието на светиите – защо Свети Димитър Басарбовски е изобразяван с един бос крак?

„Не се знае със сигурност дали е бил монах, но е живял като отшелник в скалите тук“, разказва Панайотов. Веднъж, докато се разхождал, светецът без да иска настъпил птиче гнездо и убил новоизлюпените пиленца. Съкрушен от стореното, той решил да накаже „грешния“ си крак. В знак на дълбоко смирение събул обувката си и ходил бос в студ и пек в продължение на три години. Именно този акт на покаяние оставя вечна следа в иконографията и до днес го разпознаваме по босия му крак.

След смъртта му, нетленните му мощи са открити в река Русенски Лом, а след Руско-турската война са пренесени в Букурещ, където почиват и днес, закриляйки румънската столица. Но духът му остава тук, в скалите, в разказите и в образите, които ръката на зографа продължава да рисува.

Интервю на Виктор Калицов