Мъск иска да “блокира слънцето”, за да се бори с глобалното затопляне – учените са настръхнали
Технологичният предприемач Илон Мъск представи план за изграждане на “слънчево” съзвездие от спътници, които да регулират колко енергия от Слънцето достига до Земята. Макар целта му да е ограничаване на глобалното затопляне, научната общност и голяма част от обществото реагират с тревога и скептицизъм.
Каква е идеята на Илон Мъск?
В публикация в социалната мрежа X Мъск обяви намерението си да изстреля “голямо, захранвано от слънчева енергия” съзвездие от спътници в земна орбита. Те ще използват изкуствен интелект, за да правят “малки корекции” в количеството слънчева енергия, достигащо до планетата – с охлаждащ ефект върху климата.
Тази концепция се нарича соларно геоинженерство и вече съществува като теоретична идея, но никога не е била реализирана в голям мащаб.
Опасенията на учените
Експерти предупреждават, че соларното геоинженерство е непредсказуемо и може да доведе до сериозни сътресения в климатичната система.
Лили Фюр от Центъра за международно екологично право в Берлин подчертава пред Daily Mail, че подобни технологии могат да:
- ускорят глобалното затопляне при внезапно прекратяване
- доведат до опасни температурни скокове
- нарушат фотосинтезата и земеделието по света
Дори намаление на слънчевата енергия с 1–2% може да застраши производството на кислород и хранителни ресурси.
Общественият отзвук
В социалните медии реакциите варират от ирония до открито възмущение. Много потребители сравняват идеята с епизод от “Семейство Симпсън”, в който г-н Бърнс блокира слънцето.
Някои питат риторично:
“Наистина ли ще оставим ИИ да решава колко слънчева светлина ще получаваме?”
Предизвикателства и рискове
Професор Сами Бъзард, климатолог от Университета Нортъмбрия, заявява, че е неприемливо един човек или държава да решават глобалния климат. Професор Густав Андерсон от Швеция също изтъква, че блокирането на слънцето вече е “тествано” във въображението, но в реалността последствията могат да са катастрофални.
Инженерният аспект може да бъде постижим, според предприемача Рам бен Зеев, но цената на грешка би била неизмерима.
Реалистично ли е това?
Мъск вече има опит с изстрелването на спътници – проектът Starlink включва над 8000 апарата, осигуряващи интернет по целия свят. Със състояние от около 469 милиарда долара, той може да финансира подобно начинание, но въпросът за етичната и екологична цена остава открит.
По публикацията работи: Далия Димитрова
