Супербурите вече стигат и до България: Климатичната промяна преначертава траекторията на екстремното време
Климатът без граници – новата реалност на Балканите
Доскоро суперклетъчните бури се свързваха основно с Америка – торнада в Оклахома, градушки с размер на голф топки и страховити облаци във форма на гъба. Днес обаче климатът показва, че географските граници вече нямат значение. Най-опасните и разрушителни атмосферни явления – свръхбурите – достигат и Балканите, включително територията на България.
Какво представлява суперклетъчната буря?
Суперклетката не е обикновена гръмотевична буря, а атмосферно чудовище, характеризиращо се с въртящ се възходящ поток (мезоциклон), който може да продължи часове и да обхваща десетки километри. Те комбинират силен вятър, проливни дъждове, големи градушки и опасни вихрови структури, които могат да се превърнат в торнадо.
Ако преди десетилетие подобни явления бяха немислими за региона ни, днес те са част от новата климатична нормалност.
Европа вече страда от свръхбури
През последните години суперклетки удариха Германия, Чехия, Сърбия и Румъния. През 2024 г. торнадо със скорост над 180 км/ч опустоши квартали в северна Италия, а Унгария регистрира градушки с размер на ябълки. В Хърватия електрически бури донесоха над 45 000 мълнии за едно денонощие.
България също усеща ефектите – най-вече в Северозападната част и около Пловдив, където през лятото се съобщава за градушки с диаметър 7 см и поройни ветрове, изкореняващи дървета.
Причините: По-топли морета и медитеранска траектория
Според експерти от Европейския център за средносрочни прогнози, ключовият фактор е затоплянето на атмосферата и океаните. Топлият въздух задържа повече влага – основното „гориво“ за бурите. При сблъсък със студени фронтове от север се получава перфектната бурна смес.
Допълнителна роля играе т.нар. медитерански циклонален път – нова траектория, по която бурите се формират над Средиземно море и преминават през Гърция и България. Това обяснява промяната във фронтовете, които идват от югозапад, вместо от класическия северозапад.
Балканите – в новия „торнадо пояс“ на Европа
Сателитните данни от Copernicus показват, че броят на суперклетките в Европа е нараснал с 35% за последното десетилетие. Балканите вече са сред зоните с висок потенциал за мезоциклонални системи, особено в месеците май–юли.
Макар България да не е изложена на торнадо, сравнимо с Канзас, се очаква екстремните бури тук да бъдат по-интензивни, по-локализирани и непредсказуеми.
Какво ни очаква до 2035 г.?
По данни на Meteo Balkans, броят на дните с „екстремни индекси на нестабилност“ над България може да се удвои до 2035 г. Това ще доведе до по-чести внезапни градушки, поройни ветрове и миниторнада. Планинските региони ще получават повече валежи за кратко време, което повишава риска от свлачища и наводнения.
Земеделието ще бъде пряко засегнато, особено лозята и зърнените култури, където вече се отчитат щети за милиони левове.
По публикацията работи: Далия Димитрова
